
Маргарита пак застава пред огледалото вкъщи. Няма нищо необичайно, защото тя е 15-годишна тийнейджърка. И е съвсем нормално да иска да изглежда добре преди да излезе навън. Тъкми се, оглежда се, преценява дали облеклото по нея е наред. Не бърза да тръгва. Защото не бива да има пропуски и да позволи нещо в премените й да е сбъркано, да не стои както трябва.
Поглежда часовника си, има не повече от 2-3 минути, за да не закъснее. Следват нови приготовления. Време е да се присъедини към групата, която нетърпеливо я чака отвън. Ред е на последен поглед в огледалото. Усмивката е на лицето на девойката. И тръгва смело навън. Тръпката е невероятна, не може да се опише с няколко думи. Не, момичето не отива нито на дискотека, нито на рожден ден, нито на бал. То е важна и нежна част от кукерската група на благоевградския квартал „Струмско”. Тръгва наравно с маскираните мъже на обиколка в жилищния комплекс, за да известят с чановете и танците си на местните хора, че наближават светли празници.
„Много съм красива с белия си кукерски костюм. Аз съм кукер по наследство. Още дядо ми Иван се криел преди 1989 г., за да облича кожите. Баща ми Георги също е запален по тази българска традиция. На ниго дължа честта още на годинка да бъде част от кукерите на моя квартал”, споделя без излишна скромност и с плам в очите осмоласничката в Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий” в Благоевград. Тя е в сурвакарската дружина на „Струмско” откак се помни, не е пропускала нито един празник. А за тях този ден е на първи януари.
Няма никакви притеснения, че е момиче. Не ползва никакви привилегии като дама в групата. Носи на гърба си чинно над 20 килограма звънци и кожи. „Не усещам никаква тежест. Няма как да ми тежи. Тръпката е толкова силна, че забравям всичко. Трябва да си усмихнат и ведър, когато облечеш кожите. Защото ние играем за здравето и благоденствието на всички хора. За мен не е проблем да издържа маратона с кожите от 07,00 часа сутринта до 21,00 часа вечерта на първи януари, тъй като не пия алкохол. Да му мислят мъжете в групата, които пийват в новогодишната нощ, на тях им е по-трудно”, разказва ученичката.

Признава, че в началото в гимназията я гледали малко странно заради нейното хоби и страст. Но постепенно разбрали, че няма нищо странно. А всичко е много истинско. И започнали да се гордеят, че си имат момиче – кукер в класа. Дори е „вербувала” няколко съученици, които вече също са кукери в районите, в които живеят. Други идват специално в дома й, за да видят костюмите, които са на закачалки в мазето, за да са на проветриво място. И не само това, но и да ги облекат, да си направят сними за спомен със страховитите кукерски премени.
„За мен никога този костюм не може да е страшен. За мен той преди всичко е красив. Досега съм носила 5 костюма – шарен, черен и три бели. Бял е и този, който ще облека навръх първи януари”, разкрива Маргарита. Тя обаче не приключва с кукерските си шествия в първия ден на новата година. Неизменна част от кукерската група е и при гастролите й в центъра на Благоевград, на фестивалите в Симитли, в Перник, в Ямболи. Където и да ги поканят, а поканите в последните години валят отвсякъде, тя е със своите съратници с кукерските кожи. Миналата година ги поканили дори в гръцкия град Солун. Но се оказало, че няма кат да преминат през границата с магаретата, които са друга атракция в сценците на сурвакарите от „Струмско”. Добичетата теглят каруците, в които се представят различни занаяти – талигите са подвижни ковачници, хлебарници, сеячници, перални, публични домове, че даже и „Биг Брадър”.
„Благодарна съм на учителите, че проявяват разбиране към моята любов към кукерството. Предпочитам тази българска традиция, а не измислени и привнесени у нас празници като Хелоуин. Преподавателите винаги приемат извинителните бележки на родителите ми за пътувянията ми с групата на моя квартал. Нямам никакви проблеми в училище заради моята страст. Нищо не може да ме спре. Облечеш ли кожите, то е тръпка за цял живот. Никога няма да се откажа”, категорична е Маргарита Урлачка. Признателна е на баща си, че я запалил по кукерството и е завинаги част от този вълшебен свят. Той е и нейният стилист, дизайнер, шивач и крояч. Поне що се отнася до щожените премени. Георги ги прави по нов начин. Първо преработва кожата, за да я олекоти. „Много са ми удобни костюмите, които ми прави, а и са красиви. Наслада за окото е да видиш как кожите сякаш живеят върху теб, движат се нагоре и надолу, дължината на косъма и е над 70 сантиметра. Това ги прави по-тежки, но пък много по-красиви”, уверява тийнейджърката.
Радва се, когато печелят престижни награди от различните кукерски фестивали. Защото полагат много усилия и се раздават на 100%, за да покажат красотата на обичая и на кукерските премени. Убедена е, че никога няма нито да остави кожите, нито да ги смени с народни носии. „Много са тези, които играят и танцуват, на мен не ми е интересно. И сега някои ме питат защо го правя. Защото това съм аз. Заради никой и заради нищо на света няма да спра да обличам кожите”, отсича Маргарита. А на кукер трето поколение няма как да не вярваме…
Най-новият кукерски костюм на Маргарита струва на баща й Георги точно 10 000 лева. Но той не се оплаква. Гордее се, че цялото му семейство е в кукерската група. 9-годишният му син Благой също облича кожите. Това лято дори участвал в снимането на филм в Бургас и получил специални благодарности от режисьора на филмовата лента. Защото издържал в горещината наравно с мъжете.
„Няма по-горям кеф на първи януари да хванеш за ръцете двете си деца и да ги поведеш на кукерското шествие в квартала. Съпругата ми Емилия пък е част от танцьорите в сурвакарската група на „Струмско”. Дори парите, които събрахме едно време на сватбата, отидоха за кукерски премени”, казва Георги и с това май всичко става ясно за отношението на съпрузите и децата им към тази изконна българска традиция – кукерството. Той полага доста усилия да съхрани костюмите, наглежда ги често, периодично ги пръска с препарат. Стягат се цялото семейство за първия ден на новата 2016 година. Дискутират се на събранията новите моменти в представянето, кои политици да се осмеят, кои пороци в обществото ни да се покажат и да се порицаят.
„Най-важното е, че в последните години нова мания обхваща все повече жени и момичета не само тук, но и в Разлог, Банско, Симитли. Девойки в почти всички населени места на тези общини масово сменят народните носии с кукерските кожи, за да участват маскирани в карнавала навръх 1 януари и на състезанията в България и чужбина”, казва Георги Урлачки. А колоритът, цветът на всяка кукерска група са момичетата. Девойките в кожените премени са за нея нова, което е солта за всяка гозба, допълва той.
Още новини от Благоевград и региона вижте ТУК








