На 24 декември отбелязваме Бъдни вечер. Наричаме я още Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка и е един от най-важните семейни празници, както и денят преди Раждането на Христос. Тогава приключват и четиридесетдневните коледни пости, които са започвали на 15 ноември. Според някои народни вярвания Богородица е родила Христос на Бъдни вечер, но съобщила за това на следващия ден.
Тогава приключват и четиридесетдневните коледни пости, които са започвали на 15 ноември. Според някои народни вярвания Богородица е родила Христос на Бъдни вечер, но съобщила за това на следващия ден. На трапезата на Бъдни вечер се събира цялото семейство. Според обичая тя винаги се подрежда около огнището.
Празничната трапеза на Бъдни вечер включва обреден хляб, наречен “Боговица”, “Богова пита”, “Божичник”, “вечерник”, “светец” или “харман”.
Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия – 7, 9 или 11, задължително постни. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.
След четене на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината.
В някои краища на страната в хляба се пъха и дрян за здраве. Първото парче от питата се оставя на Богородица пред домашната икона. Вярва се, че най-голям късметлия в дома ще е този, на когото се падне парата
Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.
