Църквата „Свети Антоний Велики” в Мелник се оказа тясна за стотиците наши и чужди миряни в четвъртък. За храмовия празник в най-малкия ни град пристигнаха поклонници от Сандански, Петрич и целия Пирински край. Тържествената служба в памет на Свети Антоний Велики води епископ Серафим, помагаха му няколко свещеници от региона. Тя започна в 07,30 часа сутринта и продължи до 11,30 часа на обяд, през това време вътре нямаше къде игла да падне, сподели 65-годишният Янчо Соколов, който се грижи за „Храма на чудесата”, както го наричат местните хора.
Свещи запалиха и се помолиха за здраве и благоденствие не само стотици българи, но и десетки чужди туристи – от Гърция, Сърбия, Франция и Русия, допълни той. Светата обител е единствена по рода си в страната ни. Само още една църква в Европа, в италианския град Падуа, е кръстена „Сан Антонио”. Има огромен интерес към храма в Мелник заради лечебната сила на светата обител. Много миряни пристигат в най-малкия ни град специално заради прочутата църква, водени от нуждата да бъдат излекувани. Колона в средата е опасана с тежки железни вериги и окови. Прангата през годините се е впивала в крака на стотици психично болни, на буйстващи хора. Тя била заключвана с катинар. Късно вечер ставало доброволното заточение на „налазените” от демони поклонници. Те пренощували и на сутринта нямало и помен от бесовете им. Щом щракнели оковите, погледът им се впивал във всевиждащото око на бог Хор, който бил с глава на сокол. То също има лечебни и защитни сили. Изрисувано е над главата на „арестувания”, малко встрани от колоната.
Над олтара пък е изобразено на още три места окото на Хор. Където и да застанеш в храма, имаш усещането, че си наблюдаван. Над него са двата дракона /б.а.-символ на бесовете/, които са съсечени от мечове господни, за да не изкушават миряните. Седиш окован във веригите, а насреща ти са подредени само нови икони. Най-вдясно обаче се вижда и една стара. На нея е патронът на храма св. Антоний Велики. Седиш окован, а той сякаш ти сочи правилния път, а не този на изгубените души, разказва бай Янчо. „На някои посетители светецът се усмихва, на втори намигва, на други се явява трето око на лицето му. Иконата има голяма сила. Тя отблъсква тези, които са много грешни. Отвсякъде идват отчаяни хора, които тук намират верния път на живота си. Целият иконостас избледнява през годините, само образът на свети Антоний е все така ясен и неподвластен на времето”, допълва той.
