Преди 3 години най-голямата търсачка в света Гугъл отбеляза 150-ата годишнина от рождението на Алеко Константинов със специална илюстрация на началната си страница. На нея са показани Бай Ганьо и Щастливеца, които пътуват във влака, а през прозореца се вижда логото на търсачката. В днешния ден е удачно да си спомним за жеста на най-популярният сайт в света.
Алеко Иваницов Константинов е роден на 13-и януари (1-ви по стар стил) 1863 г. в Свищов. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва средно образование в гр. Николаев, Русия, през 1881 и право в Новоросийския университет в Одеса (1885). Работи в София като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат на свободна практика. Двукратно уволняван по политически причини. Подготвя се за научна и преподавателска кариера в Софийския университет.
Посещава международните изложения в Париж (1889), Прага (1891), Чикаго (1893). Училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество “Славянска беседа”, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет.
Започва писателската си дейност с поезия. Първият му запомнящ се текст е пътеписът “До Чикаго и назад” (1894), в който описва пътуването си до Америка и проследява цивилизационните разлики, като дава темпераментна картина на нравите. Талантът му на хуморист и психолог проличава и в анекдотичната книга “Бай Ганьо”, в която създава образ на герой, оспорван и до днес, но превърнал се в нарицателно име за различни проявления на човешкия и националния характер.
Алеко Константинов е автор на пътеписи за красивата българска природа, на разкази, както и на множество фейлетони. “Пази, боже, сляпо да прогледа”, “Разни хора, разни идеали”, “Страст”, “Честита Нова година!” са емблематични за Алековия граждански патос и за тънкото му чувство за хумор, ирония и самоирония, които го правят четен и до днес. Превежда от руски и френски език.
Инициатор и радетел на организирания туризъм у нас. Член на Демократическата партия на П. Каравелов, в чийто печатни издания сътрудничи. Убит по политически причини на 11.05.1897 г. край с. Радилово, Пловдивско.
