Nа 17 януари 1878 г. в хода на Руско-турската освободителна война е освободен град Ямбол. Пръв в града влиза ескадрон донски казаци, водени от полковник Бакланов. По време на освобождението на града са изгорени над 900 къщи, разрушени са и 10 църкви.
На този ден турските войски се изтеглят от Одрин, а управлението на града е поето от временен комитет. Същевременно армията на Сюлейман паша е разбита при Пловдив.
В края на 1877 г. броят на жителите на града е бил около 8 000 души, от които 4 500 българи, 2 000 турци, 1 000 евреи и 500 от други народности. Налични били безистен (покрит пазар), часовникова кула, 21 чешми, конак (околийско управление), телеграфопощенска станция, 3 моста, 17 джамии, 2 църкви, 2 бани и др.
Турските войски били изтикани от стратегическите си позиции в старопланинските проходи. За турското командване било ясно, че не може да има успех срещу русите в полетата на Тракия и затова побързало да прибере остатъците от своята разбита армия към столицата.
Ямбол силно пострадал от пожара, който османските воини подпалили. При изтеглянето на редовните части на 12-13 януари Керим паша заповядал освен станцията да се запалят и оцелелите къщи в горящия град. В резултат почти всички български и еврейски къщи са съборени. Запазени са само Ески джамия, Безистена и градския часовник.
В продължение на повече от седмица преди това черкезки шайки, заедно с дезертирали турски войници и други башибозушки банди се впуснали по дюкяните и по къщите, извършили масови погроми над останалото българското население в града и околните села – грабеж и изтезания за пари, зверства и издевателства. Голяма част от населението избягало на Зайчи връх до с. Кабиле, за да запази поне честта и живота си.
На 13 януари турците запалили училището, на 14 януари пламнала църквата „Свети Георги“. На 15 януари турското население от града почнало да бяга към Одрин. Чаршията и махала Каргона били напълно обрани. Всяко едно турско семейство натоварило по 2-3 коли със крадена стока и покъщнина. На 17-ти януари сутринта в града нахлули отново голям отряд черкези, тогава са убити свещениците Георги Снегов, Иван Михалакиев и Тоте Драгиев и още много невинни граждани. По-късно през деня, 17 януари 1878 г., воините на 23 Донско-казашки полк първи влезли в димящия и опустошен град. За превземането на града не са водени боеве. На следващия ден – Богоявление, оцелелите ямболци тържествено празнували своето освобождение.
