Започваме поредицата “Големите кметове” с първия „избран“ кмет на София – Тодораки Пешов. Много преди да застане начело на града на 30 декември 1878 г., той вече е местна знаменитост и името му буди всеобщо уважение. Според един от неговите съвременици – Георги Каназирски-Верин, Тодораки Пешов, наричан още Желявецо по името на населеното място, откъдето произлиза, е бил един от най-заможните хора в града през втората половина на ХIX в.
Някъде около Кримската война (1853-1856) неговият баща, Пешо Тодоров, решава да се премести от село Желява, където има голям чифлик, в тогавашната 15-хилядна София. Бързо се замогва и след няколко години вдига разкошна двуетажна къща на днешния югозападен ъгъл на улица „Алабин“ и булевард „Витоша“ в тогавашната чисто българска махала „Куручешме“ (според историците до Руско-турската война около ¾ от сградния фонд на тогавашна София е принадлежала на турци). Две десетилетия по-късно от тази импозантна постройка-конак, за която съвременниците твърдят, че е била единствената къща в града, мебелирана по „австрийски образец“ с меки мебели в гостната, излиза четвъртият градоначалник на София, Тодораки Пешов (1).
Роден на 5-ти април 1838 г. в днешния столичен квартал „Желява“ още в края на 60-те и началото на 70-те години на по-миналия век, той става един от най-богатите и влиятелни жители на града. По спомените на негови съвременници Тодораки се занимавал с покупко-продажба на тютюни, един доста доходоносен занаят по онова време. И за разлика от повечето негови многоимотни съграждани, той се радвал на голяма почит и уважение от цялото население. В мемоарите си Каназирски го обрисува като човек, „извънредно щедър към нуждаещите се“ и всеобщо уважавана личност. Доказателство за това е и фактът, че в годините преди Освобождението той е избиран многократно в различни градски структури (като меджлиса – градския съвет, училищното и църковното настоятелство и др). Неслучайно попада и в списъка на Марин Дринов от края на 1877 г. на подбрани интелигентни лица с оглед привличането им в бъдещото управление на страната, а в края на 1878 г. като председател на Софийския градски съвет влиза „по право“ като депутат в Учредителното събрание във Велико Търново. Месец по-късно съдбата го поставя начело на бъдещата столица на Третата българска държава (2) и това именно се превръща в делото на живота му. Тодораки Пешов управлява града общо два пъти (3).
За пръв път става кмет на 30 декември 1878 г. и в продължение на почти 9 месеца (до 13 септември 1879 г.) ръководи неговите съдбини. През това време създава или помага за откриването на Първа софийска мъжка гимназия (основана на 7 януари 1879 г.), на Софийската първоразрядна болница (официално отворена на 1 май 1879 г.), както и на редица други институции с обществена значимост. По негово лично настояване са въведени и първите нощни дежурства в аптеките. Но може би най-запомнящата му се инициатива е подписката за издигане на паметник на Апостола на свободата, Васил Левски. Обосновавайки предложението пред градския общински съвет Пешов посочва: […] Един път за всякога Левский е вече успял да съгради великолепен паметник в нашите сърца и души; но в памет на потомството, тук у нас, се възприе въздигането, за слава негова, паметник край г. София, до Орханийското шосе, тъкмо на онова място, гдето он на въже биде повесен…“.
Вторият му мандат като столичен кмет започва на 10 май 1884 г. и продължава малко повече от 15 месеца – до 24 август 1885 г. По това време София се сдобива с нова водоснабдителна система. Изградени са резервоари за питейна вода при с. Бояна, както и част от водопровода, свързващ ги с града. През пролетта на 1885 г. е обособена и Борисовата градина, която от следващата 1886 г. започва да придобива облика на съвременен градски парк.
В знак на почит и признателност в началото на 90-те години, Тодораки Пешев е удостоен със званието „Почетен гражданин на София”. Умира на 54-годишна възраст. Няколко десетилетия по-късно, към началото на Първата световна война, неговите наследници о. з. подп. Тодор Пешов, Пешо Т. Пешов и артистът от Народния театър Димитър Пешев, пропиляват почти всичко и нищо не остава за бъдните поколения от някогашното огромно имане на Желявецо.
_____________________
1. Според твърденията на споменатия вече Георги Каназирски-Верин, около „една трета от днешния квартал Лозенец, тогава Курубаглар“ е бил негов. Негова собственост е бил и теренът около днешните малки „Пет кьошета“ – мястото, където се пресичат улиците “6-и Септември” и “Цар Крум”, както и голямото здание на дружеството “Балкан“. Освен това, той е владял и обширни ливади в района на днешната улица “Иван Асен II”, Военното училище и булевард “Евлоги Георгиев.
2. Градът е избран за българска столица на 3 април 1879 г. по настояване на известния историк, проф. Марин Дринов.
3. Преди него на този пост сядат известния софийски възрожденски първенец и търговец Манол (Манолаки) Ташов (10. 02. 1878–8. 06. 1878), Димитър Хаджикоцев (9. 06. 1878–1. 08. 1878) и Димитър Димов (2. 08. 1878–29. 12. 1878).
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
