Известният български възрожденец и просветител Петко Рачов Славейков участвал в любовен триъгълник. Той бил отдавна женен за Иринка, от която имал осем деца, когато се запознава с племенницата на Георги Стойков Раковски – Катерина Стойоглу. Оказва се, че новата му любовна тръпка е всичко онова, което съпругата му не е – стройна и русокоса, красива и интелигентна, млада и образована и най-важното – живо се интересува от неговата литературна дейност и участието му в църковните борби.
Тя самата пише и според някои литературни историци е първата българска писателка преди освобождението от османско господство. В Цариград, където поетът е избягал от гоненията на Търновския митрополит Неофит и кликата гръцки фанариоти, той представя Катерина като своя роднина и домашна помощничка.
В годините между 1867 и 1876 двамата живеят като семейство, с което събуждат възмущението на патриархално настроените българи в столицата на Османската империя.
Според запознати, Катерина въртяла успешно домакинството на Славейков. Като оправна жена, тя била назначена в Славейковата печатница, където сама издава книги с името си – „Катерина Стойоглу”.
С нея той споделя творческите си трепети и политическите си кроежи, чете й стиховете си, а тя му прави уместни забележки. За първи път с нея усеща силата на споделената, не само плътска любов. Когато описва идеалната жена, Славейков говори за Катерина: „Тя е съжителний другар и съветник на мъжа. И поради това трябва да бъде и доста развита умствено…“.
Двамата се запознават, когато красавицата търси от него помощ за своя съпруг, който гние в турските зандани заради „подривна” дейност за освобождаването на България. Тя самата се е грижела за вуйчо си Г.С. Раковски в Букурещ до смъртта му през 1867 г. Славейков не успява да помогне на заточения й мъж, но е привлечен пламенно и опустошаващо от нейния ум и красота.
Българската общност в Цариград, възмутена от отношенията им, пише до Екзархията за съжителството в грях. В безизходица Славейков наема за Катерина и сестра й къща в квартал „Ортакьой”, за да спрат сплетните. Тогава пък го обвиняват, че си е направил харем.
Голямо изпитание за двамата е излизането през 1872 г. на статията “Двете власти и двете касти”, заради която са Славейков и Стойоглу са арестувани от турците. Разгромяват печатницата му, спират издавания от него вестник „Македония“. Въпреки несгодите и оскъдицата Петко и Катерина са по-влюбени отвсякога. Точно тогава скандалът за връзката им ескалира.
През късната есен на 1873 г. Славейков е извикан в Българската екзархия, където му нареждат да прекрати веднага “скандалиозния” си живот с любовницата и да доведе в Цариград съпругата Иринка и децата си. Поетът отказва. Тогава го уволняват от всички места, на които работи.
Единственият, който го подкрепя е екзарх Антим І. Той го изпраща в Македония, докато затихне „пожарът”, а след това го назначава за учител в Одрин. През цялото време Катерина не се отделя от него, обаче скандалът ги застига. Пуританите от българската колония разбират, че жената, която Славейков представя за своя съпруга, всъщност му е любовница. Подгонени от общественото оплюване, двамата влюбени заминават през 1876 г. за Стара Загора.
Малко преди това Славейков написва стихотворението си “На Нова Година”, посветено на Катерина:
Мило ми е твойто свидно име
и готов съм на всички страдания,
само тебе на света да има.
В Стара Загора страстите се нажежават, защото на сцената се появяват съпругата Иринка и шестте им живи деца. Петко настанява любовницата и законната през две преки и прескача от едната къща в другата.
Любопитното е, че и двете знаят една за друга. Общественото мнение е шокирано! Поетът иска развод, съпругата не е съгласна да преживее този резил. Синовете на Славейков взимат страната на майка си. Той пък ги обвинява, че препълват душата му с огорчение. Между два подклаждащи се един друг огъня поетът иска да се самоубие. „Аз страдам душевно”, изплаква той.
Руско-турската война слага трагична развръзка на любовния триъгълник. Пълчищата на Сюлейман паша опожаряват Стара Загора, грабят, насилват и убиват. Иринка, свикнала да се оправя без вечно отсъстващия си мъж, грабва децата и най-ценното от покъщнината и се спасява. Катерина обаче стои у дома да чака Петко и загива. “Беше ти юнак жена” и “с револвер в ръката за народа ти умря”– ще изплаче в свое стихотворение неутешимият поет, макар да не се знаят подробности за кончината на любимата му.
Петко Славейков е баща на общо осем деца, от които оцеляват шест. Сред тях са политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публицистът Рачо Славейков и най-известният – поетът Пенчо Славейков.
Освен писател и журналист П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, филолог, фолклорист, основоположник на българската литература за деца, автор на учебници; географ, историк и мемоарист.
Източник: Преса/Еpicenter.bg
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
