На съвещание на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) се обсъжда работата сред българите- мюсюлмани и се поставя въпросът за започналата смяна на имената. Тя е известна още като “възродителен процес” – опит на БКП да наложи насилствена асимилация на мюсюлманското население (турци, помаци, татари и роми). Това е наименованието, с което е известен в обществото процесът на системни репресии срещу тези социални групи и етноси.
На 6 март 1964 г. комунистите отправят упрек към “изоставащия” Благоевградски окръг, който, по тяхна преценка, не прави достатъчно, за да преименува мюсюлманите с български имена. Няколко дни по-късно градският комитет на БКП там нарежда да се извърши масово преименуване.
За целта са привлечени служители на МВР и войскови части. Използва се подмяната на личните паспорти, за да се принуждават хората да сменят имената си. Насилието предизвиква масови брожения, които са особено остри в селата Рибново, Корница и Брезница. Има и ранени партийни активисти.
ЦК е принуден да изпрати в района своя комисия начело с ген. Иван Бъчваров, която да отмени наложените мерки, като хвърли вината върху местното ръководство. През месец април редът е възстановен.
На 30 август 1984 г. „протурски“ терористи извършват Августовската терористична атака. Взривени са бомби в железопътна гара Пловдив и на аерогара Варна, като и на двете гари в този ден е планирано посещение на държавния глава Тодор Живков. Загива жена и 44 души са ранени.
Общо извършените атентати са няколко, следствието на Държавна сигурност установява 3 виновници, които са осъдени на смърт и разстреляни през 1988-1989 г. Установено е официално, че и 3-та са били агенти на „Държавна сигурност“, което води до подозрението, че атентатите са осъществени от нея, за да аргументира репресиите.
На 25 и 26 декември 1984 г. има демонстрации в селата Бенковски, Каялоба, Горски извор, Могиляне, Пресека и Добромирци, в резултат на които има и убити. Има протести и на много други места в Източните Родопи, за потушаването на които е сформиран специален кризисен щаб. Активирани са Българската Народна армия и силите на МВР. На 17, 18 и 19 януари 1985 г. са бунтовете в Ябланово край Котел, които са потушени след намесата на танкови войски на Трета българска армия.
Михаил Иванов посочва общо около 13-15 000 протестиращи в десетина села. Загиват 8 души (включително едно бебе), стотици са бити и задържани, а 517 човека са изпратени в лагера в Белене.
„Възродителният процес“ продължава до края на 1980-те години на 20 век. Мерките за осъществяване на тази политика се състоят в принудителна смяна на арабско-турските имена с български, ограничения в използването на родния език от представителите на тези групи, насилствено ограничаване на техните традиционни обичаи и ритуали, и изповядването на тяхната религия. Това принуждава много от турците, родени и живели в България, да се изселят в Турция.
По време на Възродителния процес насилствено са сменени имената на 850 000 мюсюлмани. По време на съпротивата на протести излизат общо около 40 000 души (13-15 000 в 24 декември 1984 г. -19 януари 1985 г. и 25-30 000 в периода 19-27 май 1989 г.), има бити, интернирани, над 1000 са хвърлени в затвори и в концентрационния лагер Белене, десетки са ранени, убити са 29 души.
8 от тях са жертви на терористични актове, тримата терористи извършили актовете, са разстреляни, една жена умира при атентата на гара Пловдив от 30 август 1984 г., 8 протестиращи в периода 24 декември 1984 г. – 19 януари 1985 г. загиват, 7 (4 жени и 3 деца) умират при атентата на гара Буново, трима са разстреляни като терористи през 1988 г., 9 протестиращи и 1 войник загиват в периода 19-27 май 1989 г.
Сред причините за започването на този процес е желанието на България за противодействие на амбициите на Турция за разширяване в западна посока. Освен това БКП се стреми да ограничи работата на турските служби, проникващи в България.
Комунистите са имали намерението у нас да има подготвени управленски кадри при евентуална социалистическа или друг вид „революция“ в Турция, каквито са били вижданията и на Москва.
В края на 1989 г. след 10-ноемврийския пленум в столицата и по площадите на мюсюлманските села в цяла България започват протести с искания за връщане на имената. В резултат на това на 29-и декември 1989 година извънреден пленум на ЦК на БКП приема решение за връщане имената на българските мюсюлмани. Оттогава мюсюлманите в България отбелязват 29 декември като Куртулуш Байрам или Празник на освобождението.
