В прекрасното Велико Търново има една част на града, която сякаш остава леко пренебрегната от туриситте за сметка на другите забележителности в прекрасната стара столица – Асеновата махала. Прекрасни гледни се откриват по нейните улички. Taм има няколко страхотни църкви, които голяма част от посетителите пропускат, а не трябва.
На Владишкия мост в Асеновата махала влюбените двойки заключват катинарче с имената си и сърце, за да бъде обичта им вечна, а ключът хвърлят в реката. Подобна традиция има и във френката столица Париж.
След като минете Владишкия мост и завиете в посока ляво, ще стигнете до църквата от 16-ти век „Свети Георги“. Възможно е да е заключена – в такъв случай попитайте кога могат да ви отворят на касата, където се плащат билетите за вход на църквата „Свети 40 мъченици“.
В сградата с надпис “Бакалия” е живял Васил Друмев. Той е български писател, духовник и политик от Консервативната партия. Той е автор на първата българска повест и първата българска драма с оригинален сюжет. След Освобождението емитрополит на Търновската епархия и на два пъти министър-председател на България. Създава повестта „Нещастна фамилия“, първата българска оригинална повест. Написана е под влияние на поезията на Чинтулов и поемата на Раковски „Горски пътник“. В историята на българскаталитература Васил Друмев оставя името си и като драматург. „Иванку, убиецът на Асеня I“ е първото българско значително оригинално драматично произведение.
Протосингел е на Доростоло-Червенската митрополия. Хиротонисан е в епископски сан с титлата „Браницки“ и е назначен за викарий на митрополит Григорий. През 1878 г., след Освобождението, става ректор на Петропавловската семинария край Лясковец и остава на този пост до 1884 г. Лишен е от правото да служи като духовно лице заради проруските си възгледи през 1893 г. Заточен е в Петропавловския и Гложенския манастир. След падането на правителството на Стефан Стамболов през 1894 г. е освободен и на следващата година участва в делегацията, договорила признаването на княз Фердинанд от Русия.
Църквата „Свети Петър и Павел“ е настина уникална – тя разполага с най-старото и богато родословие на Христос на Балканите, освен това тук има запазена част от календар, изобразяващ всички дни в годината чрез светии. На това място Патриарх Евтимий е съхранявал своят архив, който за жалост е изгорял при пожар. В двора на църквата има паметна плоча на обезглавените тук 110 боляри.
Тази църква се намира от дясната страна на „Свети 40 мъченици“. Църквата е действаща като там има две стари уникални икони – едната е от времето на Патриарх Евтимий, а другата е чудотворна икона на Богородица, която има следната история: Дъщерите на един турски гражданин се разболели неизлечимо. След като всяка надежда била изгубена той се помолил на Богородица да ги излекува.
Чудото станало – дъщерите му се излекували напълно от болестта. В знак на признателност той измайсторил една уникална икона на Богородица, която съхранила лечебната сила, която изцерила дъщерите му“. Една възрастна жена от махалата ни каза, че иконата плачела и че тя самата е виждала сълзите на Богородица.
Източник – uspelite.com
