Седмицата между Месни и Сирни Заговезни се нарича Сирна седмица. През този период има множество забрани за работа. Примерно във вторник и в петък жените не бива да перат, не бива да чукат с бухалки, да простират бяло пране, за да може да се предпазят от градушка през лятото, разказва етнологът д-р Иглика Мишкова.
Най-богатата обредност е концентрирана в самата Сирна неделя. Тогава младоженците отиват на гости на кумовете, на своите родственици, на родители, братя и сестри. Те трябва да целунат ръка, да поискат прошка, защото вечерта, когато всички седнат около трапезата да заговеят, т.е. да похапнат последните ястия, в които има млечни продукти, следва да са се помирили и простили с всички свои роднини, близки и приятели.
Изричат се думите: „Прощавай” от страна на по-младите. Навеждат се да целунат ръка на възрастните. Съответно възрастните следва да ги благословят със словата: „Господ да прощава”, „Простен да си”. В различни региони словата са различни, но смисълът им е един – молба за прошка и получаване на опрощение. Вечерта всички се нареждат около трапези, на които се подреждат ястия от риба, баници със сирене и яйца, мляко и разбира се неизменната бяла халва.
За най-малките членове на семействата е най-интересен и любим така нареченият обичай хамкане. Взема се едно парче халва, сирене или варено яйце, което се връзва с дълъг червен конец на гредата на тавана, а другият край се разклаща през седящите деца, които трябва да държат ръцете си зад гърба и се стремят да захапят парчето с уста. Всичко това превръща този обред в забавна игра. След това бабите трябвало да запалят конеца. По начина, по който гори, се гадае каква ще бъде годината – дали ще е плодородна, дали ще има много домашни животни и дали младите членове на семействата ще се задомят. Пепелта от този червен вълнен конец задължително се пази като лек.
За изпълняването на обичая “оратник” или “олелия” се ползва дърво, което се разцепва и се пълни със слама. Самото дърво се нарича оратник. Сламата се пали и след това се върти от младежите. Това въртене е придружено със специални слова: „Ората, копата. Дай ми, чичо, момата да я водя от дол в дол” и т.н. В други региони взимат катралника, който изнасят на високо и викат.
Общото е, че се запалват големите огньове, които трябва да бъдат прескочени от момците. Огньовете, които се палят или тези дървета със слама са наречени с названията олелия, катралник или урбалки. В Странджа момците носят на прът запалени със слама кошове. Заради това самият обичай се нарича “паликош”.
На този ден момците си подготвят специални стрели от дърво. Названието на тези стрели е барутници, сусамници и др. Момците ги запалват и изстрелват към дома на обичаната мома. Това действие е придружено с различни наричания, които също понякога имат леко циничен характер. До сутринта ергените и момчетата прескачат огъня. Всичко това се прави с цел да обезпечи плодородие, да не вали градушка и да няма бълхи в домовете.
Някога жените са взимали главничка от сирнишкия огън и са я носили в къщата си, за да могат да се предпазват от бълхи и от други подобни насекоми. Вечерта, докато горят сирнишките огньове и осветяват селата, всички излизат по мегданите и играят последното смесено хоро. То е много буйно и подскокливо, за да могат да растат високо посевите. Това е последното хоро чак до Великден, защото по време на Великите пости не се играят хора.
Огънят е известен със своята прочистваща роля не само в нашата традиционна култура. От древни времена в този период на годината се палят огньове – през пролетта и по време на лятното слънцестоене. Огънят е символ на слънцето, живота и Бога. Не е случайно това, че и около огъня и домашното огнище са концентрирани голяма част от обредите при влизане в нов дом, при сватба, раждане и смърт. При различни епидемии и болести се прави обредно получаване на жив огън и заораване на селището. Чрез огъня и заораването се възпроизвежда и митът за сътворението на света и се възстановява загубеното равновесие, разяснява обичаите, свързани с днешните Месни заговезни д-р Мишкова.
