
Местни медии от няколко дни припомнят на видинчани за трагедията, станала преди 74 години в града. Все още живи свидетели разказват за събитията, разтърсили България и отворили сърцата на хиляди за съпричастност и милосърдие.
В нощта на 4 срещу 5 март 1942 година по нареждане на кмета на Видин Стефан Тотев църковните камбани забиват тревожно. Целта е да се събудят спящите видинчани и да бягат от домовете си. Защото Дунав излиза от коритото си и залива града.
Причината са ледовете, които от няколко дни се трупат и преграждат реката като бент. Температурата през онази нощ е минус 30 градуса. Ако не е бил този камбанен звън, мозина биха загинали под напора на водата. Живота си губят обаче 13 души, а 345 къщи и стопански постройки се срутват. 5000 къщи са наводнени, по улиците водата стига от 2 до 5 метра.

По покривите на къщите си наизлизат стотици видинчани, които чакат спасение. Според историците, тогавашната власт е действала адекватно и само след няколко часа в града пристига влак с понтонни команди, лодкари от Лом и дори от Варна, доставят се одеала, легла, откриват се походни кухни, раздават се хранителни продукти. Близо 19 000 души от 20 000-то население на града са евакуирани към близките села, Белоградчик, Враца, Лом, София. Навсякъде по гарите, влаковете с евакуирани са били посрещани от множество хора, които са им дарявали храни и дрехи. Такова посрещане е имало и в София.
Спасителната акция лично ръководи министърът на вътрешните работи Габровски. Тъй като по това време войниците от Бдинския полк са били в Македония, към града са пренасочени войни от други градове, които се включват в спасителните акции. И до днес във Видин се говори за посещението тогава на цар Борис Трети и министър-председателя Богдан Филов. За това свидетелства една снимка, показана от тогавашния рибар Хюсеин Мехмедов. Той и брат му Кемал, също рибар, били мобилизирани с лодката си да покажат града на царя. Той се впечатляваше от човешката трагедия, спираше и говореше с хора, които му разказваха за бедата си. По времето на соца рибарят крие тази снимка, но след 2000-та година я прави достояние на обществеността. Историците обаче оспорват снимката да е от 1942 година.

Според тях, цар Борис е идвал във Видин през 1940 година, когато градът също е бил наводнен, но в много по-малки размери. Същото твърди и свидетелят на наводнението и участник в спасителните акции Богдан Минков. В документалната книга „Видин такъв, какъвто беше” той пише, че е нощувал в общината, която се е помещавала в сегашния музей „Конака”, но не е видял да идва царят. Никой не е и говорил за това посещение. Но снимката е факт и вече има безброй публикации в местния и централния печат.








