Спокойствие в петричкото село Самуилово има. Но такса „спокойствие” няма, както е в някои други райони на страната. Защото група млади мъже са част от кметската гвардия за опазването на сигурността, имуществото, здравето и живота на местните хора. Никой не плаща на охранителни фирми, а разчита на усилията на селското формирование да няма престъпления в населеното място.
„Преди 2 години реших да не чакаме неволята и да вървим след събитията, а да си помогнем сами. Да не гоним апашите, след като вече са направили белята, а да действаме превантивно. Нямаме регистрирана нито една взломна кражба, не сме позволили погазване на закона в селището”, твърди кметският управник Кирил Стоянов.
Всеки търговец в Самуилово минава фейс контрол или в кметството, или по някоя от улиците на населеното място. Това нововъведение на кмета има страхотен ефект. Защото селището е на кръстопът, то е първото от осемте села в Подгорието и затова през него минава целият трафик от автомобили.
Ежедневно тук идват най-различни амбулантни търговци. Те предлагат какво ли не на хората – маси, столове, юргани, възглавници, горски плодове, печки, както и услуги като калайдисване на домакински съдове. „Част от тези хора пристигат не да продават стоката си, а да направят оглед на имотите и къщите на хората в Самуилово. Набелязват къде и какво да откраднат, кой и как да измамят. Моята задача е да гарантирам сигурността на съселяните си. Затова искам да знам и познавам всеки търговец, който влиза тук – името му, как изглежда, какъв е адресът му, с какъв автомобил е”, обяснява кметът. Проверката не нарушава правата на проверяваните, а гарантира тези на местните обитатели, категоричен е той.
За контрола върху търговците през 2014 година му помагали четиримата мъже, които били назначени по програма „Сигурност”. Те дебнели за непознати лица, обикаляли цялото село, отваряли си очите на четири. Забележели ли подозрителни лица, информирали на мига управника. Сега обаче не разчита на работници по временната заетост, а на млади мъже до 30-годишна възраст, повечето от които са ергени. Не че е проблем да са семейни, но е хубаво да нямат много грижи у дома, за да по-полезни и винаги да са на разположение на управника, ако се наложи. Разчита се основно на десетима души, които следят за апаши и крадци в Самуилово. Тази задача не им тежи, не се оплакват, макар да не получават нищо за тези свои действия.
„Удовлетворението ни е, че помагаме на съселяните си, най-вече на възрастните, на пенсионерите. Знаем си работата. Предупреждаваме съмнителни лица и другоселци да не посягат на чуждо имане, че ще си имат работа с нас. Не че ще се саморазправяме, но тези наши „съвети” спират всякакви мисли и опити за кражби”, твърди Димитър Илиев.
Думите му потвърждават неговите съратници Борислав Василев, Любомир Филатов и Антон Велев. Част от младите мъже са в отряда от доброволци към община Петрич, който действа при бедствия и аварии. Подготвени са, здрави са физически. Но не е само това. Те са и с висок морал, че иначе няма шанс да са в селската гвардия, тъй като кметът иска само честни и достойни хора да се грижат за спокойствието в Самуилово. Често им звънят и жители на съседните селища, за да ги информират за съмнителни МПС-та и лица. Те пък уведомяват управника, който звъни веднага на полицията. Защото неговите хора няма как да съставят акт на нарушителите.
Преди време местните младежи спипали три ромки гастрольорки, които отмъкнали по 1000-2000 лева от възрастни хора, докато уж им продават стоката си. Често залавят пишман шофьори – някой не си платил гражданската отговорност, друг няма книжка, трети кара в срока на наложена му присъда заради друго нарушение на Закона за движение по пътищата.
„Пазим не само частното имущество, но и общинското. Знаете колко се крадат шахти, капаци, решетки. Следим кой отива към язовира, какво се случва по нивите на стопаните. Полезни сме и на горското, защото познаваме колите на фирмите, които добиват дървен материал в планина Беласица. Видим ли други автомобили, се обаждаме на горското”, разказва Любомир Филатов. Той и останалите доброволци не чакат помощ нито от жандармерия, нито от полиция. Наясно са, че няма как да има униформени служители на реда по 24 часа в денонощието във всяко едно българско село.
Най-важното е, че и съселяните им нямат нужда от полицаи и жандармерия. Защото си имат кметската гвардия. И спят спокойно. Без да плащат такса „спокойствие”.
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК
