Едва 4 от всички 265 общини у нас ползват услугата на НАП за плащане на местните данъци и такси онлайн. Това съобщи Атанас Янев, директор на дирекция “Информационни системи и моделиране на бизнес процеси” в Национална агенция по приходите. Янев се изказа в рамките на конференцията “Големите промени в електронното управление”, която се проведе в София.
Пред Kmeta.bg той уточни конкретно за кои общини става дума. Това са София, Пловдив, Велико Търново и Варна.
“Нямам представа защо останалите местни администрации все още не предлагат услугата, възможно е това да се дължи на липса на знание за нея, макар да сме направили достатъчно голяма информационна кампания по темата”, разясни Янев. Той допълни, че плащането на местните налози чрез интернет улеснява работата на администрацията, тъй като средствата отиват директно в банковата сметка на общината, а гражданите и бизнесът пестят време и нерви.
Общините са задължени да предоставят информация на Министерство на финансите за задълженията на гражданите, свързани с местните данъци и такси, припомни Янев. “Тази информация ние взимаме от министерството и тя се визуализира в портала на НАП. Лицето може да види задълженията си както за данъци и осигуровки, дължими на централната администрация, така и за местните налози, които трябва да плати. Над 200 общини предоставят на министерството тези данни, другите по различни причини не го правят”, обясни още той.
От вчера НАП предлага на общините нова електронна услуга – подаване на справка за компенсиране и субсидиране на превозвачите. Услугата е достъпна с електронен подпис. “Има 14 общини, които притежават персонифициран идентификационен код за достъп до техните електрони услуги през сайта на НАП”, допълни Янев.
Агенцията предоставя около 100 електронни услуги. “Предоставяме над 60 броя услуги с електронен подпис, над 20 с персонален идентификационен код, 5 със свободен достъп и 10 уеб услуги. Тези уеб услуги взаимодействат с бизнеса, свързани са със системи за касова отчетност, системи на НЗОК, съдържат информация, подавана от и към НАП”, каза Янев.
През 2015 г. са регистрирани над 40 млн. влизания за справки в сайта на НАП. “Представете си каква административна тежест би било това, ако тези услуги не бяха електронни”, коментира Атанас Янев. Агенцията е преброила над 8 млн. действия, свързани с трудови договори, около 3 млн. справки и декларации по ДДС. “Митниците пращат над 6 млн. митнически декларации към нас, 2 пъти месечно правим рекапитулация на 3 млн. души и подаваме информацията на пенсионно-осигурителни дружества. Това е част от обема на електронните ни услуги само за година”, отчете Янев.
Веднъж декларирани данни от една държавна структура не трябва да се искат от второ ведомство, взаимодействието е основно предизвикателство, категоричен е той. “Това трябва да се регулира от Закона за електронното управление. НАП е изградила 10 услуги с контролиран достъп, които се ползват от различни администрации”.
Не е важно НАП да има много на брой електронни услуги, а те да бъдат ползваеми, убеден е той. “Няма смисъл от услуга, за която ще получим 5-10 декларации годишно. Услугите трябва да бъдат масови, разбираеми и достъпни, да не изискват технически познания. Имаме и кол център, който отговаря на запитвания по повод електронните ни услуги”, заключи Янев.
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК.
