На 19 април официално бе представена книгата „Разкажи ми за Левски“. Това е уникaлен проект, който отнема две години на авторите му – Ивайло Кючуков и Райчин Генов. Малката книжка е първият по рода си двуезичен сборник с кратки разкази за живота и делото на Апостола на свободата. Книгата е обогатена и от великолепни рисунки, предназначени за най-малките, които са дело на художника Здравка Брайкова. Мисията на книжката е да скъси дистанцията между Апостола и детето, което за първи път се запознава с неговата биография и да помогне на подрастващите да обикнат най-големия герой на България.
Kmeta.bg потърси един от авторите – Ивайло Кючуков, за да разкаже повече подробности за реализирането на проекта, както и да сподели факти от живота на Апостола, които не са широко известни.
– Г-н Кючуков, от колко години събирате информация за Васил Левски?
– Може би около 20 години, т.е. от ранна детска възраст. Винаги съм имал интерес към личността и делото на Апостола, но разбира се, много по-силно изразен стана в последните десетина години и периода между гимназията и университета. Страстта ми е да колекционирам книги, свързани с Васил Левски. Вкъщи имам колекция от близо 90 творби. Много от тях са уникални първи издания и книги на близо 100 години, които са много ценни за мен. От тях черпя информация, пресичам различните източници и търся моята истина за Левски.
– Как се запалихте по тази идея?
– С годините и трупането на информация за Левски започна да се заражда идеята за създаване на книга с един по-различен поглед. В този период и моят приятел и колега в начинанието “Разкажи ми за Левски” Райчин Генов ме запозна с идеята си за създаване на книжка, специално адаптирана за деца. Не се поколебах. Беше трудно. Беше приключение, но си заслужаваше. Отне ни две години, но когато взехме книжката в ръце бяхме сигурни, че всеки един ден, прекаран в дискусии на проекта са имали смисъл.
– Кое Ви затрудни най-много в изработката на книгата?
– Най-трудно бе това да пречупим мисленето си, така че да заговорим на децата по правилния начин. Да не изпадаме в патетика или създаване на сборник с исторически значими дати от живота на Васил Левски. Това, което искахме е да направим бе книжка с послания и уроци. Да покажем на децата Левски като човек и пример за подражание, за да могат те сами да изградят в съзнанието си идеал, който да следват. Само така можем да сме полезни, като отглеждаме едно достойно поколение.
– Как стигнахте до решението да има превод и на английски?
– Идеята за превода не бе залегнала от самото начало, тя дойде в края, но също бе широко дискутирана и добре обмислена. Ако трябва да я обоснова с две точки то те са следните – от една страна така даваме възможност да се запознаят паралелно с текст на български и английски и по този начин да учат език, който занапред ще им е необходим през целия живот, а от друга страна Васил Левски е личност от световно значение и така ние даваме възможност до книжката да се докоснат и в други държави извън България.
– Планирате ли да издадете и други сборници?
– Със сигурност добрия отзвук, който получаваме до този момент за “Разкажи ми за Левски” ни вдъхновява и бихме продължили с нови проекти. Създадохме и прекрасен екип заедно с илюстраторката Здравка Брайкова-Николова и оформителят Любомир Славков, които свършиха невероятна работа и се надяваме да можем да работим и занапред с тях.
– Бихте ли изброили няколко факта за Левски, които не са познати на широката общественост?
– За да продължа темата около книжката “Разкажи ми за Левски” бих споменал факта, че детството на Апостола е било много трудно, но съдбата му в тези ранни години бележи в най-голяма степен неговия житейски път като доблестен и смел мъж. Баща му умира, семейството губи и най-малкото дете в рода. Така в тази тежка и непосилна за едно дете ситуация, за прехраната се налага да се грижат Левски и двамата му братя. Бъдещият Апостол обаче не скланя глава и не се предава. Работи неуморно, а заедно с това заляга и над учението. Не спира да се бори с пламък в очите за добруването на своето семейство. Това са само част от примерите, които искаме да намерят място в детските възприятия.
