Българската връзка във Великата отечествена война е…Бяла Слатина. Общината откри паметник на група съветски летци, които са били разквартирувани на нейна територия. Те са загинали в борбата с нацизма.
По повод Деня на победата общината реши да отбележи това, като обнови съществуващия паметник „Перката“ и прилежащия към него парк, съобщиха за Kmeta.bg от асминистрацията. В инициативата се включиха Руското посолство у нас и сдружение “Русофили”. Финансирането на ремонтните дейности е изцяло от руското дипломатическо представителство.
Облагородяването на паметника се извърши на два етапа – първият приключи през януари, а вторият етап бе завършен вчера и обновеният монумент бе официално открит.
Няколко дни след 9.09.1944 г., край Бяла Слатина е разквартируван 861-ви авиополк на 244 Лозовска червенознаменна авиодивизия с командир маршал Владимир Судец. На 26 септември 1944 г. при изпълнение на служебен полет, при много трудни метеорологични условия и гъста мъгла,самолет от авиополка се разбива в Стара планина. Това става между селата Антон и Душанци, близо до Пирдоп.
Загива целият екипаж: лейт. Борис Иванович Плеханов – командир на самолета, роден в Саранск, Мордовска република; лейт. Иван Изосимович Шкапин – щурман на екипажа,от с.Димитровка, Киргизка република; старши серж. Михаил ЕфстатиевичСтепанов-с.Уненкер,Читинска обл.;серж. Алексей Савелиевич Гопишко от с.Бащанка, Николаевска обл. и редник Иван Алексеевич Казаков -бордови стрелец, от с.Подберезники, Московска област.
Паметникът на съветските летци в Бяла Слатина е открит през 1975 г., след близо 5-годишно строителство, в местността “Езерото”, на най-високия хълм от Миляков баир. През същата година паркът е обявен за Парк на българо-съветската дружба.
Негови автори са скулпторът Димитър Бойков, арх.Росица Грънчарова и инж. Атанас Малеев. Паметникът изобразява мощна перка на самолетен двигател и пластична, символично извисяваща се към простора, траектория на полет.
На 3 май 1978 г. в Бяла Слатина е организирано голямо възпоменателно тържество, на което костите на загиналите летци са пренесени от Белослатинските гробища и са положени в малък саркофаг в основите на паметника. Присъстват много гости от областта и страната. Присъстват и близки на загиналите съветски летци.
Много превратности и удари от съдбата е понесло това самолетно витло. Но то остава на върха като символ на признателност към подвига на 20-годишните съветски военни, дали живота си в битката за мир.
Връзката на България с антихитлеристката война е известна. Нашата армия се включва във военните действия срещу Германия. Тези дейстия се делят на първи период – от септември до ноември 1944 г. и втори период – от ноември 1944 до май 1945 г. Надеждите, че това участие ще доведе до признаване от страна на Съюзниците на България на статут на съвоюваща страна, не се оправдават.
Военните действия на българите срещу германците започват след идването на власт на Отечествения фронт. В първите няколко дни след 9 септември 1944 г., български войски успяват да отблъснат настъпващите по направленията Кула-Видин и Кюстендил-София германци.
На 14 септември Българските войски са поставени под оперативно ръководство на Трети украински фронт на Съветската армия, командван от маршал Фьодор Толбухин. Съветското командване приема молбата за примирие с антихитлериската коалиция на Българското правителство още на 9 септември 1944г.
На 19 септември 1944г. за водене на войната правителството на Кимон Георгиев обявява обща мобилизация на новосформираната Българската народна войска. Така след мобилизацията личният състав на войската нараства значително и от действащите войници и запасните са сформирани четири армии за участието на България в бойните действия. Сформирана е Народна гвардия от състава на доскорошните партизани и от постъпили доброволци която става част от Българските войски и е пратена на фронта.
Първа армия е командвана от ген. Владимир Стойчев, Втора армия от ген. Кирил Станчев, Четвърта армия от ген. Боян Урумов, по късно от ген. Асен Сираков. Трите армии провеждат 4 операции: Брегалнишко-Струмишка операция, Страцинско-Кумановска операция, Косовска операция, проведени от Първа българска армия и Четвърта българска армия и Нишка операция, проведена от Втора българска армия, в която Българската бронирана бригада разгромява елитната немска 7-ма СС доброволческа планинска дивизия Принц Ойген. На 28 октомври 1944 г. в Москва е подписано примирие между България и антихитлериската коалиция, в което Българската държава поема задължението да участва с войската в бойните действия по разгрома на Германия.
По-късно същата година срещу Германия правителството изпраща 100-хилядната Първа българска армия под командването на генерал-лейтенант Владимир Стойчев, която се състои от 8 пехотни дивизии, бронирани части, артилерийски полкове, една моторизирана дружина и други поделения и която взема участие в бойните действия срещу Германия.
Те включват Сремска операция през януари 1945 г. на югославска територия, Дравска операция от 12-25 март 1945г. на югославска и унгарска територия, Мурска операция -29 март-14 април 1945г. на унгарска територия и Чаковедска операция от 14 април до 4 май 1945 г. на унгарска и австрийска територия. На 7 май 1945 г. когато българската армия е в с. Фьолкермаркт, Австрия, командващият Първа българска армия ген.-лейтенант Владимир Стойчев се среща с командващия Трета английска армия настъпила от Италия, дислоцирана в гр. Клагенфурт.
С постановление на МС на България Първа българска армия е поздравена за победите си в Югославия, Унгария и Австрия, както и по решение на съветския Върховен главнокомандващ Йосиф Сталин в чест на Първа българска армия са дадени топовни салюти на парада на съветската армия в Москва. Престоявайки в източна Австрия до юни 1945 г., Първа БА се завръща в Родината същия месец, в чест на което е организиран военен парад в София.
