Стефан Тошев
(23.04.1883 – 11.10.1930)
Първият български кмет на днешния град Царево (Василико) е кратовчанинът Стефан Георгиев Тошев. На 9-ти октомври 1912 г. той е назначен лично от революционера Михаил Герджиков за председател на Временната тричленна общинска комисия, която поема контрола над едно от най-големите гръцки поселища по южното ни черноморие. На този пост македонският българин остава до началото на октомври 1914 г.
Стефан Тошев е роден на 23 април 1883 г. в североизточния македонски град Кратово. През размирната 1903 година завършва с осемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия. Приятел и съратник на Даме Груев. Също така е роднина и личен приятел на Павел Шатев, един от Солунските атентатори, взривили на 15/28 април 1903 г. френския параход „Гуадалкивир” в Солунското пристанище. Във връзка с тях е арестуван и затворен. През 1904 година учителства в Кратово и същевременно е член на Кратовския околийски комитет на ВМОРО. По-късно следва химия в Женева, Швейцария.
През 1909 година се завръща в Македония, но е преследван от турските власти и по указание на ВМОРО се мести в Одринска Тракия. Тук Тошев преподава в българската девическа гимназия в Одрин, а след това в Лозенград, Малко Търново и на други места. Жени се за Елена Берберова от Малко Търново. Става началник на пограничния пункт на ВМОРО в Алан Кайряк.
Участва в Първата световна война. Завършва образованието си в Софиийския университет през 1920 година. Поставя началото на гимназиалното образование в Малко Търново през учебната 1920-1921 година. Събира народни песни от Странджанско. Радетел е на кооперативното дело в Странджа и сътрудник на вестник „Горянин”. Работи като съдия и е избран за председател на Районния съд в Малко Търново, където умира на 12 октомври 1930 година.
Умира внезапно на 11.10.1930 г. на 47-годишна възраст в гр. Малко Търново. Малко преди това от странджанското градче си тръгват „адвокати”, пили заедно с един от героите на Солунските атентати. Загадката на неговата смърт и до днес занимава изследователите на Странджа.
Споделено за него
Петко Росен си спомня за него: “… Мой спътник беше черноокият левент и харамия Стефан Тошев, винаги носещ със себе си задушевната красота на аристократ. Роден в най-пустия град на Македония – Кратово, гдето се раждат само корави като скалите му души, той бе един психологически парадокс – най-меката душа, каквато досега не съм усещал“.
Янко Профиров от Малко Търново: „Беше крайно ученолюбив и културен човек. Обичаше да помага на хората.“
Никола Карагеоргиев, културен деец и журналист: „Бе голяма възхитителна фигура и като ум, и като физика, обичаше децата.“
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
