След като на 18 октомври 1912 г. части на Родопския отряд на генерал Стилиян Ковачев и четите на четиримата македонски войводи влизат в Неврокоп, около поета бързо се събират редица негови стари бойни другари и съратници от годините на революционните борби, за да обсъдят бъдещето на този стар български край.
На другия ден на заседание на местния революционен комитет по предложение ген. Стилян Ковачев Яворов единодушно е избран за пръв кмет на освободения град.
Пред големия поет и драматург на дневен ред се изправят трудни проблеми – за прочистване на Неврокоп от останалите в него турски войници, за изграждането на местните органи за управление, за създаване на болница и започване на редовни занятия в училището. На този пост той остава едва пет дни, след което потегля с четата си на юг, към Драма, където българите също чакат да дойде свободата.
Но като кмет на Неврокоп, по настояване на неговите жители, на 19 октомври той изпраща писмо до премиера Гешев, в което благодари на българите от свободната родина за всичките жертви, които те дават пред “олтара на целокупното отечество за възтържествуване на народния идеал”.
В знак на почит и уважение към първия кмет на града през 40-те години на миналия век в Неврокоп е издигнат бюст на този изключителен българин.
