“Прекарахме повече от 15 г. във Венецуела. През една от ваканциите ни в България попаднахме в родопското село Косово и то ни плени завинаги – с тишината и спокойствието си, с калдъръмените улички и старите жилищни постройки, разхвърляни по баирите. Когато решихме да се върнем в България, вече нямахме колебания къде искаме да живеем”.
Това разказват Христо и Светлана Ралеви, които са собственици на комплекса “Косовските къщи” заедно със свои съдружници. През 2002 г. те
купили дома
на големия
възрожденски
майстор уста
хаджи Георги
Станчовски, най-личната сграда в Косово, обявена за паметник на културата.
Идеята им била да я възстановят и да посрещат в нея гости. Съпрузите признават, че сделката с 66-имата наследници станала трудно. Преговорите с тях продължили близо 1,5 г. Толкова време им отнела и реставрацията, а от 2005-а започнали да приемат туристи. Интересът бил голям и Ралеви се решили да разширят бизнеса. Кандидатствали по програма САПАРД, за да купят и съградят наново още две красиви къщи в селото – Гаватовската и Елиновската.
“В края на 2006-а подписахме договора с фонд “Земеделие” и започнахме да търсим кредит. Българската банка за развитие ни предложи най-добри условия – като гратисен период и лихви. На следващата година
взехме 700 000
лв. със срок на
изплащане 10 г.”, обяснява Светлана. По думите отпускането на заема станало бързо и безпроблемно. Кредитната линия била отворена точно навреме – през април 2007 г., когато трябвало да започнат строителните работи. За 18 месеца дюлгери от Родопите възстановили Гаватовската и Елиновската къща в предишния им блясък. И двете се намират в т.нар. турска махала на Косово.
“На практика трябваше да ги изграждаме наново, тъй като от тях бяха останали само зидове. Преди да започнем, дойдоха архитекти и направиха снимки, за да възстановим сградите в предишния им вид – с тиклите, комините, оджаците, долапите в стените, дървените тавани. Такъв тип строителство е много сложен и скъп. Налагаше се материалите да се качват с коне заради стръмния терен”, разказват Ралеви. Стремежът им бил къщите да не приличат на музеи. В тях има по едно помещение с миндерлъци, но спалните за гости разполагат с всички удобства.
Гаватовската е на едно от най-високите места в Косово и до нея се стига пеша по пътека. Багажът се качва по лифт. С него се доставят и ястия на отседналите туристи.
“Къщата е с прекрасна панорама към селото. На най-долното ниво има самостоятелна механа с камина, кухненски бокс и санитарен възел. На другите етажи са разположени 9 помещения за нощувка, а в двора има барбекю”, разказва Светлана.
Втората къща – Елиновската, която със съпруга възстановили по САПАРД и с кредит от Българската банка за развитие, е някогашното килийно училище на Косово. До нея също не отива кола. Гостите трябва да изкачат около 120 м по калдъръмена пътека.
“Хората, които идват тук, обичат да ходят пеша и не се плашат от баири. Даже им харесва. Това е част от романтиката на мястото”, казват Светлана и съпругът. В
Елиновската къща те
предлагат три
мезонета с
12 места и
невероятен
изглед
Повечето от гостите предпочитали сами да си приготвят храната на барбекюто отвън, но могат и да си поръчат да им бъде доставена от Хаджийската къща, където е ресторантът.
Комплексът от трите къщи се радва в момента на голям интерес от страна на българи и чужденци. През 2008 г. обаче, когато започна кризата, Ралеви и съдружниците им преживели труден период.
“Тъкмо отворихме Елиновската и Гаватовската къща, и настъпи стагнация. Първото нещо, от което се отказва човек в такава ситуация, е почивката”, разказват съпрузите. Наложило им се да предоговорят кредита с Българската банка за развитие. Благодарни са, че срещнали оттам разбиране.
Те обаче също били коректни клиенти –
не закъснели
нито веднъж с
вноските
Догодина ще погасят изцяло заема. Обмислят възможността да теглят и нов, за да развиват бизнеса си.
“Ралеви възродиха селото ни, което беше на изчезване. Сега непрекъснато идват хора, любуват се на природата, разхождат се наоколо, чува се говор и смях – има живот”, коментират местните жители, които са само осмина.
Голяма част от гостите на Ралеви са чужденци – белгийци, холандци, французи, израелци, немци. Светлана и Христо работят с туроператори от 10 г. Имат и добро представяне в интернет. Наскоро представителка на “Лоунли планет” дошла в Косово на опознавателен тур из страната и останала поразена.
“Ще включим “Косовските къщи” в нашия справочник като едно от най-красивите места в България”, уверила тя.
Посетителите на комплекса остават очаровани и от ястията, които се предлагат – родопски пататник, калугерска боб чорба, катми, клинове, сачове, агне на пещ. Всички продукти са произведени в околността на Косово. Хлябът се меси в Хвойна – без мая, с домашен квас. Млечните продукти се доставят от мандрите в Чепеларе и Забърдо, а зеленчуците от Асеновградско. Вината и спиртните напитки в комплекса са само български.
“Водим желаещите и за гъби в гората. Познаваме около 20 вида. Много чужденци искат да берат и билки”, обясняват Светлана и Христо. За туристите има и карти с еднодневни маршрути. Гостите могат да прескочат до Сливодолското падало, Бачковския манастир, Асеновата крепост, пещерите Дяволското гърло и Ягодинската пещера или пък до енергийния триъгълник от тракийски светилища – Кръстова гора, Белинташ, Караджов камък.
“Посрещаме не само много чужденци, но и българи, което много ни радва”, уточняват Светлана и Христо.
Те не са сложили в стаите климатици, защото стените на къщите са с дебелина 60 см, а вечер идва хлад от Балкана. През студените месеци помещенията се отоплят с парно. Пътят до Косово, което е на 45 км от летище Пловдив и на 190 км от софийското, е винаги почистен през зимата.
“Въпреки че имахме трудни години по време на кризата, не съжаляваме, че направихме къщи за гости”, категорични са Ралеви.
Източник: в. “24 часа“
