Двама градоначалници на британската столица Лондон – бивш и настоящ, “кръстосаха шпаги” на полето на дебата, организиран от ВВС на стадион “Уембли” за бъдещето на ЕС и Великобритания. Борис Джонсън (дясно на снимката) и Садик Хан (ляво) споделят коренно различни визии за съдбата на Острова и са ярки изразители на позициите, защитавани от лагерите на евроскептиците и еврооптимистите.
Борис Джонсън (кмет 2008-2016)- скептикът
Той припомня, че договорът за създаване на европейска конституция е неуспешен. Макар че е подписан през 2004 г. от представители на всички държави-членки на Съюза, е отхвърлен след два неуспешни референдума за неговото ратифициране във Франция и Холандия. Ако е била приета, конституцията е щяла да влезе в сила на 1 ноември 2006 г. Договорът е ратифициран от 18 страни-членки (включително от България и Румъния, които по това време са кандидат-членки), отхвърлен е от 2, а 7 други са отложили процеса на ратифициране за неопределен период. На 12 юни 2008 Лисабонският договор пък е отхвърлен на референдум в Ирландия.
Лисабонският договор, който договаря юридическото сливане на ЕС и Европейската общност, подписан през 2007г., е “авторитарен, меси се твърде много във вътрешните работи на държавите и е неприемлив”, смята Джонсън. Договорът регламентира разширяването на процедурата на съвместно вземане на решения в областта “Полицейско и съдебно сътрудничество при наказателни дела”, увеличаване на компетенциите на Върховния представител за външна политика и политика на сигурност, обвързан с „Хартата на основните права“ и др.
Според бившия кмет на Лондон, ЕС се опитва да се превърне в “супердържава” със собствени парламент и министри, която да отнеме постепенно суверенитета на членките. Борис Джонсън казва, че “20 млрд паунда годишно внася ВБ в ЕС, а нетният й принос е 10 млрд. Това са колосални пари, но ние нямаме никакъв контрол над начина, по който се харчат. Няма много общо между държавите в Европа, те са с различни традиции в политиките, които провеждат. Не съществуват двете основни съставки за успешно управление – доверие и срам. Срам, защото, когато се правят измами, срамът е спирачка. Сега съществува усещането, че парите са на всеки и на никого, затова се изразходват неправомерно и никой няма срам от това”, излага един от основните си аргументи Джонсън.
Друг стълб в тезата му е миграцията: “Мигрантите са твърде много и не можем да контролираме кой точно идва и работи в страната ни. Трябват ни висококвалифицирани кадри, но виждаме, че при нас идват не само такива. Има и хора, прииждащи заради социалните помощи. Те създават и жилищна криза, защото просто нямаме място за всички, собствените ни граждани понякога остават на улицата, цената на труда се подбива. Европа толерира всичко това, не е честно”, убеден е бившият градоначалник.
Той е уверен също, че тежката бюрократична машина на ЕС няма как да се реформира, тъй като е показала тотално нежелание да го прави. Това важи и за регулациите, които налага на страните членки, категоричен е Джонсън: “Икономиката ни ще се справя отлично извън Евросъюза. В момента ни се налагат строги регулации, бизнесът е постоянно ограничаван и няма тенденция тези практики да спрат. Напротив – наблюдаваме умопомрачителните 2500 нови регулации годишно”, описва рутинния начин на работа на евробюрократите Джонсън.
Иначе той е убеден, че Великобритания ще продължи да има достъп до единния европейски пазар. “Ние винаги сме се справяли прекрасно, дори изправени пред лицето на нацистката опасност, се опълчихме сами. Ние сме петата най-голяма икономика в света, трябва да осъзнаваме това. Великобритания е силна държава, ще успеем да договорим за себе си не само свободен достъп до европазара, но и до други пазари. Да не се ограничаваме, като гледаме само навътре към ЕС, има и други огромни пазари”, смята Борис Джонсън.
Той припомня също, че Острова получава една пета от производството на коли в Германия. “ЕС трябва да е луд, за да ни отнеме достъпа до единния пазар. Ние сме сред основните клиенти на много браншове, ако ни затворят вратата, останалите европейски държави ще пострадат значително”, убеден е Джонсън.
Според него, както и според лидера на Британска партия на независимостта Найджъл Фарадж, еврозоната е червена линия, която не бива да се преминава. И двамата смятат, че еврото и грешните финансови и икономически политики на ЕС са довели до краха на Южна Европа и дават за пример Гърция.
Джонсън твърди, че ЕС е “като да яздиш огромен кон, който е неконтролируем. 28 държави дърпат към себе си и нямаме търговски споразумения с Китай, САЩ, Индия. Дори това не можем да направим! Само 3,6% от хората в ръководството на Еврокомисията са британци, а пък тя всъщност определя търговската политика на Великобритания. Не всичко, което се реши, е в наша полза, всеки в ЕС защитава собствените си интереси”, казва Джонсън.
Бившият кмет е на мнение, че ЕС страда от “криза на евроидентичността”. Обяснява, че Съюзът е замислен преди 70 години и когато е създаван, ситуацията в света е била съвсем различна от настоящата. Затова за него ЕС вече не е адекватен на реалността. “Създаден с пакта от Рим от французите Робер Шуман и Жан Моне, ЕС е целял да предотварти войните. Постигнал е това, вече не е необходим, освен ако не промени визията си и не се реформира коренно. Национализмът се възражда, хората вече не гласуват активно на евроизбори, самият Жан Клод Юнкер признава това”, заявява Борис Джонсън.
Садик Хан – (кмет 2016-) оптимистът
“Ваши икономически анализатори и съветници сами казват, че мисълта за Brexit ги плаши”, контрира новият, изключително популярен кмет на Лондон Садик Хан своя опонент Борис Джонсън. Хан впечатли аудиторията с красноречието си, което пролича по овациите за него. Битката с Джонсън обаче беше тежка и равностойна, защото хората ставаха на крака при добри попадения и от двете страни.
“Непрестанно повтаряте “Да поемем контрола”, само че един слоган не означава детайлен план”, ядосва се Хан на мотото на евроскептиците. По думите му, агитиращите в полза на напускане на ЕС нямат ясна представа какви точно ще бъдат икономическите и социални последици от Brexit.
По време на дебата той бе подкрепен от Рут Дейвидсън, лидер на Консерваторите в Шотландия, която заяви: “Eвроскептиците убеждават британците да направят нещо и им казват: “Ще видим какво ще произлезе от това”. Не, вие заслужавате повече, вие заслужавате конкретни отговори на правилно зададени въпроси!”, каза тя.
Хан смята също, че ЕС е въвел регулации в полза на работещите, които работодателите са длъжни да спазват и това е полезно за Великобритания:”Това не са безсмислени правила, а защита на правата на трудещите се. Как ще бъдат регламентирани те, ако излезем от ЕС? Ако гласувате за излизане от Съюза в четвъртък, няма да можете да си промените мнението в петък. Това ще бъде необратимо решение, то остава завинаги! Трябва да помислим много добре, преди да го вземем”, категоричен е Хан.
Той е убеден, че единният пазар е само от полза на Великобритания. “Ние можем да работим навсякъде, имаме достъп до пазар от 500 млн души. Ако излезем от ЕС, казват ли евроскептиците как точно ще договорят оставането ни на този пазар? Ще бъде ли това изобщо възможно?”, пита Хан. Казва, че дори противниците на членството в ЕС нямат отговори на тези въпроси.
По думите му, излизане от ЕС означава оттеглянето на много световни компании от Лондон. “Те ще отворят седалища другаде, защото несигурността ще ги стресне. Вече ще трябва да плащаме мита, такси, инвеститорите ще се отдръпнат от столицата ни, позната като финансовото сърце на Европа, която определя до голяма степен случващото се на борсите в целия ЕС. Да не говорим за загубата на десетки работни места при Brexit, колко хора ще се изтеглят от Англия, за колко англичани ще изчезнат възможностите за пътуване, обучение и работа в други държави от ЕС?”, аргументира се кметът на Лондон.
“Казвате, че Турция искала да влезе в ЕС. Това няма да стане! Има ли официално становище от едната или другата страна? Не. Недейте да спекулирате, Турция няма да стане членка на Евросъюза и не е коректно да плашите хората, че това ще се случи скоро. Сделка с Турция за бежанците не означава приемането й в ЕС, поне не в скоро време”, контрира Хан аргумент от страна на Джонсън.
По думите на Садик Хан, излизането от ЕС няма да реши проблема на Великобритания с миграцията: “Да не виним ЕС и самите мигранти за провала на националната ни политика в това отношение. Отговорност носят нашите политици, можем да изискаме повече от тях, но не и да твърдим, че ако се махнем от Съюза, въпросът с мигрантите ще се реши сам по себе си”, категоричен е Хан. Според него, не мигрантите са виновни за икономическите проблеми на Великобритания, а “алчните банкери”.
Садик Хан вярва, че Великобритания не може да се бори с тероризма сама и че има нужда от тясно сътрудничество с останалите европейски държави, за да се справи с проблема. “Климатичните промени също са общо предизвикателство, което е нужно да посрещнем заедно. Защо да разпръскваме усилията си, когато трябва да ги обединим?”, пита риторично Хан.
Той дава пример с терористичната атака през юли 2005г. в Лондон. Тогава няколко терористи се взривяват в превозни средства в пиковите часове. “Основният организатор на ислямските екстремисти е задържан в друга държава и в момента излежава присъдата си точно благодарение на сътрудничеството ни с европейските служби. Справедливостта възтържествува благодарение на ЕС”, заявява Хан.
Кметът на Лондон казва също, че британците не бива да се чувстват комплексирани от присъствието си в ЕС. “Това не ни прави по-малко британци. Напротив, като останем на масата на европейските държави, ние ще можем да определяме правилата. Никой не ни отнема правото на инициатива. Ако излезем, зачеркваме опцията да участваме в необходимите за ЕС реформи”, смята той.
Публиката бе очевидно разделена на две и ръкопляскаше на аргументите както на Джонсън, така и на Хан. Това демонстрира колебанията на британците, които чуват смислени реплики и от скептиците, и от оптимистите. Границата между победата и поражението на днешния референдум е изключително тънка, защото според социологическите проучвания силите са изравнени. Остава да видим кое ще надделее – разочарованието от недъзите на ЕС или вярата във възможността му да се промени.
