
В народния календар днешният Еньовден е познат като Свети Иван Летни или Иван Бильобер, разказват възрастни жени от село Копиловци. Някога в Северозапада го празнували като ден на слънцето и на борбата срещу болестите. Ставали рано и при изгрев слънце се къпели на реката или на извора. Наливали си вода за в къщи, в която слагали цветето еневка. Момите миели с нея лицето си да са свежи и хубави. След къпането жените се отправяли към планината /Копиловци се намира във високата част на Западна Стара планина/, за да берат билки. Старите жени казвали на по-младите коя трева или цвят какво лекува и ги насочвали накъде да тръгнат, за да я намерят. Само врачките и магьосниците ходели сами и криели билките, които търсят. Само те знаели кои могат да омагьосват или да лекуват всякакви болести. Набраните билки правели на китки, които закачвали на сянка да съхнат. Други ги опушвали със запалените билки, останали от предишната година.
В околните села имали обичай жена, облечена с бяла дълга риза, да обикаля житните ниви, които вече наливали клас. Тя изричала особени заклинания, с които житото се премествало в нейната нива. Наричали я Обирачката.
На този ден момите късали метличина и я свивали на метли, с които мели покрай огнището. Младите булки скубели здравец, носели го в дворовете си и го пресаждали. Здравецът от Еньовден бил най-дъхав и зелен.
Вечер започвало празнуването. Черпели мъже и жени с имената Йоан, Йоана, Иван, Ивана, Енчо, Еница. Според езиковедите, в името Йоан са слети две имена – Иван и Еньо. „Ени” означава нов. Прабългарите са празнували Нова година точно по това време, когато е най-дългият ден от годината.








