Кенан Тахирович завърши езиковата гимназия във Видин с отличен успех. Преди да получи дипломата си 19-годишният младеж бе приет да се учи в един от най-престижните вузове на САЩ – University of Sout hern California Shool of Cinematik Arts. Избраната от него специалност е кино и телевизионна режисура. На 10 август ще се качи на самолета за Лос Анджелис.
– Кенан, представят те така: „Видинско момче тръгва към Холивуд”.Чувстваш ли се видинчанин?
– Да. Семейството ми е от едно малко градче – Беране в Черна гора. Майка ми и баща ми са бягали от войната в бивша Югославия и идват във Видин случайно. Тогава аз съм бил на 6 месеца. Донесли са ме на ръце. Аз пораснах във Видин, в този град се изучих и се смятам за видинчанин.
– Как общувате в къщи?
– Аз и брат ми Амър, който е по-голям от мен – на български. Майка ми и баща ми си говорят и на двата езика – на български и на сръбски. Аз говоря и двата езика, и разбира се, английски. Брат ми завършва Нов български университет, а родителите ми имат малка закусвалня в центъра на Видин. Казва се „Монте негро”. Баничките им се търсят и се харесват на видинчани. Аз често им помагам, дори и сега след като станах студент.
– Как реши да кандидатстваш кинорежисура и то в университет, който се намира близо до Холивуд?
– Не случайно. От малък се увличам по филмите, но не само като зрител. Интересувах се как се правят, как се подбират актьорите. Не помня откога съм замечтал да вляза в тази индустрия. За мое щастие родителите ми, които са най-обикновени хора, не ме спряха, не ме отклониха от мечтата ми. Не напразно сега майка ми казва, че не я е страх за мен сам зад океана. По-страшното щеше да бъде, ако не ме бяха приели. Просто не искаше детото й да живее с прекършена мечта.
– Разкажи какво представлява кандидатстването, как става подборът на студенти?
– Сложно е. Не става за ден-два. Искат се много документи. Подготовката им започнах сам, без ничия помощ, още през есента на миналата година. И след няколко месеца разбрах, че съм приет. Документите се пращат по Интернет или по пощата. Аз избрах и двата начина – едни пратих по пощата, а други – по мейла. И зачаках. Преди този бях посочил три други вуза. От там – не, но в кинорежисурата ме приеха. Научих, че за нея са кандидатствали 7000 души от цял свят. Приети сме 120. 25 от тях са чужденци и аз съм сред тях.
– Ти какво изпрати?
– Биографични данни, снимки, есета, сценарии, един късометражен филм. Кръстих го „Ескъпизъм”. Благодарен съм на един актьор Иван се казва, който изигра главната роля. Показвам художник, който има своя представа за живота, която обаче е далеч от реалността. И иска да направи светът такъв, какъвто той го вижда. Но не успява. За мен един филм трябва да отразява действителността, а не измисления свят. Противник съм на сценариите, по които филмите завършват с хепиенд. Защо да не завършват трагично, така, както се случва в живота. Един такъв филм кара зрителя да мисли, да търси поуки от поведението на героя за себе си. Веселите филми забавляват, но не учат.
– Имаш ли представа от кухнята на киното, театъра?
– Да, участвах в театралното студио на гимназията. Играхме „Клуб закуска”. Знам какво е да влезеш в чужда кожа. Но аз винаги не слушам сляпо режисьора, а се замислям над ролята си, над характера на моя герай. Търся това, което не се вижда от пръв поглед.
– Имаш ли любими филми?
– От българските – „С деца на море”, „Време разделно”. Харесвам филмите на Крисотфър Нолан, Клинт Истууд, Дарън Аронофски, Джеймс Камерън, Скорсезе. Гледам много филми, но не всички.
– От какво друго се увличаш?
– От фотографията. Правих афишите за нашите ученически постановки.
– Кога заминаваш за Лос Анджелис?
– На 10 август. Там учебната година започва на 22 август. Няколко дни ще живея при един наш познат, а след това ще се настаня в общежитие.
– Кой плаща таксите за обучението ти?
– Имах късмет. Една американска семейна фондация поема от няколко години първите вноски на новоприети студенти. Аз съм попаднал в нейния списък. Така, че първата вноска ми е от нея. Тя е в размер на 49 000 долара.След това ще се боря за стипендия и ако отговоря на изискванията, които не са малки, ще мога по-нататък сам да си плащм таксата. Родителите ми не могат да ми помогнат. Те нямат такива доходи.
– Какво казваш на своите съученици, познати, приятели след своя успех?
– Борете се за мечтите си! Кой би повярвал, че един бежанец от война, приютил се във Видин, ще може да отиде да се учи в Лос Анджелис. Аз просто се борех за мечтата си.
