Българо-сръбският събор на дружбата в м. Славчето събра и този път през уикенда стотици разделени от държавната граница след Ньой през 1919 год., но останали кръвно свързани семейства и родове в Треклянско и Босилеградско.
Общината в Трекляно положи доста усилия по организацията. Бяха поръчани при майстор в Кюстендил нови дървени пейки – по 5 комплекта пейки и маси с “капацитет” 40 места, които ще останат там постоянно монтирани под съборянски навес на поляните, за да се ползват и през цялата година от туристи, каза секретарят на общината Василка Кирилова. Седмица преди празненството общината плати на Пътното машини да окосят край 7-километровия път до Славчето, за да улеснят десетките коли със съборяни. В деня на празника се открива временно ГКПП, през което се минава само срещу лична карта. Разбира се – осигуреан беше програма от Кюстендил, изявиха се и местни състави и изпълнители.
Дори и по-възрастните общинари в Трекляно не могат да си спомнят кога точно е станал първият събор “Славчето”, това е било през 70-те години на миналия век. Имало известно прекъсване в първите години на демокрацията, за да се възстанови “на 100 процента” преди 20 години. “Едно видане – за цял век”, подхвърлят участници и това е станало нещо като мото на празника.
