Змии, мечки, прилепи. При среща с някои животни обикновено изпадаме в паника, убиваме ги или пък ги предизвикваме те да ни наранят. Как да избегнем опасните срещи и какво трябва да правим, ако все пак това се случи?
Като че ли най-голям ужас причинява срещата със змията. А лятото е нейния сезон. Може да я видим в полето, по камъните, край водоемите, в парковете и дори край жилищните блокове.
„Тя ни усеща с очите и с езика си. Не ни чува, няма смисъл да викаме”, казва херпетологът Андрей Ковачев.
Змиите по нашите гоеграфски ширини не нападат. Бягат далече от хората и затова срещата с тях е случайна. Хапят само при самозащита. Убиването им е наказуемо, тъй като повечето са защитени от закона.
Най-добрата реакция в този случай е просто да оставим животното на мира. Салим от пловдивското село Буково обаче не е успял. Не е видял влечугото в тревата. То също го е забелязало в последния момент и го е захапало.
„Само главата й видях, когато ме захапа. Избяга по тревата после”, разказва Салим.
В този случай лекарската намеса е неизбежна. За да не се стига до там, се носят високи обувки и чорапи, а в тревата се стъпва тежко, за да може змията да усети човешката стъпка.
За разлика от змиите, мечките имат слух. И това е наше предимство, когато скитаме в планината. За да не се окажем лице в лице със страховития хищник, трябва да вдигаме шум.
„Говорене, пеене, транзистор. Когато правим остри завои по тесни пътеки трябва да подвикваме вслучай че тя е зад завоя. Мечката усети ли човек, тя бяга”, обяснява Георги Георгиев от РИОСВ-Смолян.
Точно това не е направил запаленият гъбар Панайот. Ситуацията при него е била още по-сложна, тъй като попада между майка и нейното малко.
„Вървя си и си мисля. Едно завойче пред мен. И тъкмо завивам и тя изрева на 20 метра. 4 скока и беше до мен. Захапа ме за ръката. Събори ме и падна към брега надолу”, разказва Панайот Парев, гъбар от Смолянско.
Мотивът за атаката е ясен – майката е защитила бебето-мече. А имал ли е въобще Панайот шанс да пребори животното? От помощ би бил специалният спрей за защита от мечки, който се предлага от районните инспекции по околна среда.
Много хора изпитват див ужас от прилепите. А те живеят почти навсякъде около нас – под керемиди, под первази, в дупките на тухлите, в процепите между панелите на блока. По невнимание могат да влетят и вкъщи.
„Прилепите не кацат на хората, не се заплитат в косите, не нападат по никакъв начин. Като всяко диво животно, не е добре да ви ръфне, но това може да стане само ако го стиснете с гола ръка”, обясни Елена Стоева от „Зелени балкани”.
В сезона на бебетата-прилепи всеки ден в Спасителния център в Стара Загора постъпват по няколко сигнала. Докато са малки, бебетата често падат от колонията и имат нужда от първа помощ.
Същият съвет специалистите дават и за горските ушати сови. Те също са наоколо, макар и да не ги виждаме. Срещата с тях може да е стряскаща, но не и опасна.
„Това, което трябва да направи човек не е да го вземе вкъщи и да го гледа, а просто да бъде качена на дърво в района. Имаше една дама. Беше гледала сова около 5 години. Това са животни инвалиди вече”, обяснява д-р Христина Клисурова от Спасителния център за диви животни-Стара Загора.
И за змиите, и за мечките, и за прилепите и за повечето диви твари, човекът е заплаха. Затова те бягат от нас. Ужасът, който те изпитват от нашето присъствие е много по-голям от стреса, който преживяваме ние.
Източник: Нова ТВ
