Градовете в България понякога имат много необичайни и интересни имена, с които обаче сме свикнали толкова много, че въобще не се замисляме от къде идват. Произхода на имената на други пък е очевиден, но все пак е интересно да се разкаже за него. В тази статия ще разкажем за имената на градовете от десето до двадесето място по население в България и ще обясним от къде идват те.
Перник – градът носи името още от създаването си през IX век. То произлиза от името на славянския бог Перун.
Хасково – днешното име на града идва от турското му име Хаскьой, в периода на османска власт. В превод Хаскьой означава “владетелско село”. Това име се среща за първи път в документи от времето на султан Мехмед II Завоевателя, т.е. от втората половина на XV век. През следващите няколко века името се среща в различни варианти – Хаскюй, Хаскени, Хаскиви. Съвременното име на града се среща за пръв път във възрожденска книжнина от XIX век.
Ямбол – градът е кръстен на римската богиня на лова Диана. През дългата си история е назоваван с много имена Диосполис, Дамполис, Дямполис, Дианполис, Хиамполис, Динибули, Дъбилин, Дубилин, Диамболи, Янболу, Ямболъ, Янболи и настоящото му име – Ямбол.
Благоевград – градът получава днешното си име на 9 май 1950 година. Той е кръстен на Димитър Благоев Дядотобългарски политик и философ, основател на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров.
Пазарджик – жителите на околните села идвали по местата където днес се намира града за да разменят стоките си – да пазаруват. Първите постоянни жители на града пък били група татари, администратори и охрана на пазара. Те били изпратени от султан Баязид II за да пазят прохода Къз дервент (Момина клисура). Така дошло първоначалното име на града Татар Пазарджик. “-джик” е умалителна наставка, която показва, че града е бил малък пазар.
Велико Търново – най-популярната теория за произхода на първоначалното име на столицата на втората българска държава Търновград е, че то идва от старобългарското тръневъ, тръновъ – трънлив, трънен и градъ – оградено място, крепост, твърдина.
Габрово – първото известно име на града, Габрува, е от 1477 година, а днешното Габрово се появява през XVII век. Наименованието идва от дървото габър.
Враца – името награда идва от намиращия се наблизо старопланински проход Вратцата (Вратата). През средновековието града се казва Вратица.
Асеновград – Градът носи сегашното си име от 1934 година. Той е кръстен на цар Иван Асен II, а над него се намират останките на Асеновата крепост – стара крепост, която при цар Иван Асен II е подсилена и е превърната във важен военен пост в отбраната на южните граници на Второто българско царство.
Казанлък – днешното име на града произлиза от турското акче къзанлар (akçe kızanlar) – бели момичета. В началото на XV век в османските документи се използва името Акче Къзанлък. Смята се, че съвременното изписване идва от времето, когато руските войски провеждали действия в района и в изготвените топографски карти записвали името на градчето с характерната славянска транскрипция – буквата “ъ” била заместена с “а”. Така постепенно името Акче Къзанлък се изместило от името Казанлък.
Източник: znaeteliche.bg
