Не същестува уравнение в демографията и икономиката, според което държавата ни може да оцелее, ако не интегрира ромите. Данните показват, че системното изключване на този етнос от образователната система и от пазара на труда е чиста заплаха за нацията ни. Според Световната банка и Института за пазарна икономика през 2030 г. 40% от хората в трудоспособна възраст ще са с ромски произход.
49,5 процента от ромските деца не посещават училище и са изключени от общественото развитие, от социалната среда и от пазара на труда, посочва председателят на Синдиката на българските учители към КНСБ Янка Такева. Висшистите сред ромите в България са едва 0,5%, а неграмотните – над 42%.
Според анкета на Gallup, над 60% от българите смятат, че ромите не могат да се интегрират дори и при усилия от страна на държавата, а 57% от участвалите в допитването споделят мнението, че „почти всички пари по програмите за подпомагане на роми у нас се крадат“. 75% от запитаните са убедени, че „ромите са оставени да мислят, че имат само права“. Две трети от ромските момичета в България на възраст между 15 и 24 години са в толкова дълбока изолация, че нито ходят на училище, нито работят, нито са в някаква друга форма на квалификация, показва скорошно изследване на UNICEF. То изчислява и че България губи по около 684 млн. лв. годишно само от неучастието на ромските младежи на пазара на труда.
Изоставането на една трета от българското население се превърна в структурен проблем, който застрашава стабилността на пенсионната система, грижата за здравето, образованието, реда и сигурността и бъдещето ни.
Истории като тези в „Столипиново“, „Раднево“, „Гърмен“ и т.н. показват какво се случва с един квартал, когато държавата реши да се оттегли. Постепенна „гетоизация“, която влошава качеството на живот на хората и достъпа им до всякакви услуги. В запушените улици не могат да пробият нито линейки, нито пожарни, а законността ерозира ден след ден. Местната власт отказва да прави всякакви инвестиции в инфраструктура на такива места – да изгражда улици, канализация, осветление, но търгува с картата „бутането на гетото“ на всички избори за спечелване на гласове. От време на време някой кмет решава да напомпа рейтинга си с „кардинално решение“ на проблема – показно рушене на постройки пред медиите без никаква алтернатива за семействата, което ги обрича още повече на упадък и социална изолация.
Какво се прави в страната? Какво мислят да правят кметовете на големите и малките градове със своите „лоши съседи“. Кмета.bg събра в едно платно картини от цялата страна.
Дано не ви уплаши…
Най-отвратителната язва на Варна е в самото й сърце
Жулиета Цветкова
Във Варна има общо три ромски махали, без да броим близкото село Каменар, което също е под шапката на общината и откъдето са преселени повечето от обитателите на градските гета. Най-голямата, а и най-отвратителната сред тях обаче е известна с името „Максуда“ (на снимката горе) и се простира на територията на два административни района – „Младост“ и „Одесос“. Обширната й територия е в самото сърце на града – започва от Централния кооперативен пазар и запазвайки прекрасния изглед към Варненското езеро, стига на метри от лъскавите молове по бул. „Владислав Варненчик“.
Точно там е най-голямата мизерия, на която можете да попаднете в градски условия – постройки, съградени от всякакви материали – от тухли и бетон до мукава и ръждиви тенекии, се нижат край дере, затлачено от боклуци и умрели животни. Между тях пробягват плъхове, прасета, мургави голи деца, кротко пасат коне, кокошки ровят из отпадъците, жени простират бельо и черги, изпрани край тръба, отвеждаща води към езерото. В Максуда има и големи къщи, и панелни блокове, и коптори – всички с неизменните сателитни чинии. Виждал ги е всеки, който идва с влак във Варна – гетото първо посреща гостите на града, преди да се изсипят на жп гарата. Твърди се, че районът бил заселен около 1945 г. на мястото на зеленчукови градини. Наследниците на най-големия терен от над 44 декара там, които живеят в Ботевград, от години водят съдебни битки, за да си върнат собствеността.
Дори сагата да приключи успешно, остава въпросът къде ще отидат сегашните обитатели на гетото, за да влязат собствениците във владение. Някогашният общински проект за събаряне на цялата махала и изселване на жителите й в с. Каменар потъна в забрава. На мястото й трябваше да изникне модерен жилищен и бизнес комплекс.
Миналата година администрацията на район „Младост“ заедно с ДНСК нарочи за събаряне над 70 от 460-те незаконни постройки, вдигнати върху земята на фамилията Багдатови. Още първите заповеди бяха посрещнати от ромите с бурни протести и заплахи, че ще си палят децата и ще блокират близката жп линия. Обитателите на незаконните къщи дори поставиха ултиматум на кметската администрация в срок от 14 дни да им осигури жилища, а районният кмет Христо Христов получи заплаха за убийство.
В крайна сметка паднаха 46 коптора с над 400 обитатели.
В момента са готови заповеди за събаряне на още 154 незаконни къщи в Максуда. Преди да се пристъпи към събарянето им обаче, трябва се изминат всички законови процедури, съобщи кметът на Варна Иван Портних. Общинската администрация вече е обявила обществената поръчка за изпълнител на принудителното събаряне. Очаква се то да започне през лятото.
Велико Търново се справи с ромските катуни още през 2013 г.
Павел Стаменов
Във Велико Търново се справиха с ромските гета още през 2013 г. Тогава окончателно бяха разрушени всички над 10 бараки, в които живееха главно представители на малцинствата. Тези от семействата, които имаха редовни картотеки в Общината получиха общински апартаменти в строящите се по това време няколко нови кооперации. Социалната политика на кметството се оказа ефективна и до напрежение изобщо не се стигна. Към днешна дата ромско гето в старопрестолния град не съществува.
Бараките във Велико Търново бяха построени преди около три десетилетия, като се намираха под квартал „Картала“. Търновците, живеещи в жилищната зона, често се оплакваха от шума и врявата, които част от обитателите на временните дървени постройки вдигаха. Бараките дори горяха няколко пъти заради небрежно боравене с открит огън. Днес на мястото на ромското гето се строи нов жилищен комплекс, като част от блоковете вече са готови и са обитаеми.
Общият брой на общинските жилища във Велико Търново е близо 430, като за живеене са отредени 390 от тях. 15 апартамента са отредени за настаняване на пострадали от бедствия, пожари и аварии.
Дрога, лихварство и купони в кюстендилско
Кирил Иванов
В ромския кв. „Изток“ под всяка керемидка ще намериш пакетче дрога – там е наркодепото на града, констатират кюстендилски криминалисти. В повечето крими бюлетини на областната дирекция на полицията присъства и наркосюжет – макар и на дребно, свързан с 15-хилядната махала. Често има и инциденти.
Наркопласьор беше задържан преди месеци, бягайки край жп линията Кюстендил-София. Между траверсите бяха намерени разхвърляни дози, а преследваният беше „скрил“ част от дрогата по дрехите на непълнолетно момче от гетото, стана ясно след обиска в махалата.
Преди години имаше и убийства заради несправедливо разпределена печалба от пласиране на дрога в гетото. Дори и ученици си купуват дози по явки и адреси в кв. „Изток“. Ромите пласьори пробутват и некачествена дрога – слагат в нея пудра захар, стрит тебешир или накълцана керемидка, твърдят запознати с накроконфигурацията по гетото.
Цяла година българи протестират срещу ромите в Гърмен
Цяла година жители на Гърмен протестират срещу ромските беззакония. В квартал „Кремиковци“ пък са се снишили с надеждата ентусиазмът на протестиращите да спре, а държавата да „забрави“ за заповедите за събаряне на стотици незаконни постройки в махалата. Е, не мина и без загуби за гетото. По документи там има 115 незаконни сгради, за които от ДНСК са категорични – трябва да се изравнят със земята. Те бяха 124, но при две акции миналото лято бяха срутени 9 постройки, сред тях и двуетажната къща на местния пастор Иван Айдаров. След намесата на правозащитни организации и Хелзинкския комитет процедурата бе спряна, тъй като трябва да се намерят жилища за тези, които остават без покрив над главите си.
Незаконните домове могат да имат само една съдба – да бъдат съборени, категорични са и от общината, и от държавата. Защото няма как да се узаконят. Общината смята, че е добре да се изготви Подробен устройствен план за ромската махала, за да може занапред да се строи законно. В момента там земята е земеделска, трябва да се промени предназначението й. „Кварталът да влезе в регулация и при спазване на закона да не е проблем да се вдигат жилищни сгради. Заедно с държавата дано намерим решение“, казват общински служители. Това не означава, че с изготвянето на ПУП ще се узаконят незаконните постройки, едното няма нищо общо с другото, неправомерно вдигнатите сгради трябва да се съборят, уверяват те.
„Няма да напуснем квартала, тук сме родени, никъде няма да ходим. Не искаме общината да ни търси и намира алтернативни жилища в други населени места. Защото няма да изоставим бараките си в квартал „Кремиковци“, твърдят обитателите на гетото. Нито един не се съгласи да заживее извън махалата, макар че им бяха предложени дори цели етажи на къщи. Никой от останалите без дом след бутането на деветте бараки не е отишъл на друго място. Всички са останали в махалата. Те са убедени, че няма как да се намерят домове на 750 души, тъй като в целия регион няма толкова свободни къщи, в която може да се настанят. Затова са спокойни. Но не съвсем. Има и такива, които се притесняват, че може и това лято багерите да влязат в гетото и да започнат да бутат незаконните постройки. Времето ще покаже какво ще се случи. И ще се приложи ли цялата строгост на закона към тези роми, които са го нарушили.
„Столипиново“ – най-нежеланата дестинация в света
Ана Йорданова
През 2014 година квартал „Столипиново“ в Пловдив оглави класацията на британския вестник Dailymail за най-нежелана дестинация в света. Един от най-големите проблеми, който остава нерешен вече близо 30 години, е незаконното строителство. Акциите срещу самоволно вдигнати постройки са непрекъсната практика на администрацията в район „Източен“, на чиято територия се намира гетото. При поредната такава акция през март тази година бяха издадени над 80 заповеди за премахване на временно преместваеми съоръжения, предимно метални павилиони. По думите на районния кмет Николай Чунчуков само около един от големите жилищни блокове – на ул. „Елба“ 2-4-6, в близост до училище „Пенчо Славейков“, има близо 30 такива обекта.
В момента в района се прави и опис на всички заповеди за незаконни къщи, за които районният кмет е възложил цялостен анализ. По предварителни данни поне 80 процента от къщите в „Столипиново“ са построени незаконно на общинска земя. Сред тях има не само коптори, но и масивни големи сгради, на 2 и 3 етажа. Тези обекти няма как да бъдат узаконени и единственият вариант е да бъдат съборени. В момента има издадени близо 30 заповеди за премахване, от които десетина се обжалват в съда.
Необходимите средства за събарянето само на трийсетината къщи, за които има издадени заповеди, може да се окажат над 1 милион лева.
Багери срещу копторите в Стара Загора
Багери отново атакуваха незаконните жилища в ромския кв. „Лозенец“ в Града на липите. Този път на прицел бяха постройките в местността Зайчева поляна.
Става дума за паянтови бараки, в които обаче живеели по 10-15 човека:, уточни преди време старозагорският градоначалник Живко Тодоров.
„Повечето са без адресна регистрация в Стара Загора и са дошли от съседни общини. Ние нямаме ангажимента да им осигурим подслон“, добави кметът.
Не така стои обаче въпросът с обитателите на незаконните жилища в парк „Борова гора“ в квартала, които са старозагорски жители. След премахването на първите 50-ина постройки извън закона преди 2 години тук са останали още над 90 такива жилища. „В момента можем да предложим само 40-50 парцела за застрояване и докато не намерим решение за всички собственици, няма да ги събаряме“, увери кметът Тодоров.
