Той умее да командва и чети, и община. И го прави с много страст и сърце. Бил е офицер, революционер, горноджумайски околийски войвода на Вътрешната македонска революционна организация. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е съден като деец на ВМРО, лежи по затвори и лагери. В онези далечни и динамични времена превратностите на съдбата са често явление. Оценката за много от войводите, от четниците е противоречива. Но оценката на Васил Мечкуевски като кмет на Горна Джумая /името на Благоевград до 1950 г./ може да е само една – на отличен управник и на строител на модерен облик на града за онези години. Това никак не е случайно, тъй като наследява на поста не кой да е, а знаменитият кмет на населеното място Панайот Тасев. При предшественика му започват да се строят водопровод, стадион и училище. Мечкуевски не само надгражда направеното, но инициира и много нови и съвременни строежи. И никак не е случайно, че точно Тасев и Мечкуевски изкарват пълни кметски мандати, след като преди това за 10 години се сменят 15 управници. Само един факт казва сякаш почти всичко за размаха и желанието му да гради и да промени визията на Горна Джумая. Управникът рискува живота си, за да спаси от смърт талантливия столичен архитект Лазар Парашкеванов. 33-годишният столичанин идва в Горна Джумая със смъртна присъда в джоба, но дори не подозира за това.
Интерниран е от столицата София, тъй като е член на БЗНС и близък с убития министър-председател Александър Стамболийски, отявлен привърженик на идеите му. Преди това е арестуван и хвърлен в тъмница. По това време сподвижниците на лидера на земеделците стават обект на арести, убийства и политически преследвания. Съдбата го праща в Пиринска Македония. От железопътната гара Лазар поема по пътя към кметството в Горна Джумая. По това време управник /б.а.-от 27 януари 1924 до 30 септември 1927 г./ е Васил Мечкуевски. Кметът приема в кабинета си младия мъж, който му подава придружителното писмо. Мечкуевски го отваря и не може да повярва на очите си. В него няма никакви указания за настаняването му, а дословно пише:
“Приносителят да бъде ликвидиран!. Ръката на кмета леко трепва, но запазва самообладание и не се издава в първия миг. Защото градоначалникът вече бил впечатлен от интелекта и възпитанието на Парашкеванов. Но все пак не скрива от него истината: “Момче, виж какво пише!”, казва Мечкуевски. И започнал да го разпитва какво образование има и какво може да прави. Когато разбрал, че е архитект и инженер, възпитаник на западен университет – на Политехническия в Прага, Мечкуевски вече е взел съдбоносно решение за бъдещето на архитекта. В онези години най-добрите инженерностроителни школи са в чешката столица, в Бърно и в Германия. Кметът отказва да изпълни указанието в писмото и го унищожава. Така вместо среща със смъртта, младият учен се изправя пред едно от многото си професионални предизвикателства в своя живот. Той е призван да направи модерен градски център на Горна Джумая. И да вдигне някогашното кметство, в което днес се помещават НОИ, други институции, кафенета и ресторанти.
Кметът Васил Мечкуевски въобще не се мае и не си губи времето, а веднага търси полза за населеното място от уменията на Парашкеванов. Предшественикът му на кметския пост Панайот Тасев се захваща с амбициозната задача да благоустрои града. По негово време, през 1922 година, е изготвен и първият градоустройствен план на Горна Джумая. Наследникът му продължава да работи в тази посока. Затова иска от талантливия архитект да разработи и проектира новия градски център по негова преценка. Управникът настоява и за проект за сграда на кметството. То трябва да е внушително и да изразява силата и значението на местната власт. Да бъде символ на областния център. Решава да се построи сградата близо до река Бистрица. За да подчертае нейната важност, архитектът прави проекта, в който сградата от всичките четири страни е обиколена с улици. По този начин се превръща в цял квартал. Още в началото е замислено приземният етаж да не се ползва от кметската администрация, а да се заеме от различни събирателни дружества, магазини и дюкяни. Има обаче една сериозна пречка, за да се реализира идеята на архитекта.Дотогава централната част на града се състои от преобладаващи едноетажни постройки, турски дюкяни, паянтови къщи. Теренът на най-подходящото място за кметска сграда се оказва заето от точно такива постройки. По негласното разпореждане на местната управата и с активното съдействие на местните войводи те само за една нощ са опожарени. Недоволство и съпротива от страна на собствениците няма по две причини – първата е страх от гнева на войводите, а втората е, че още на следващия ден след палежа застрахователни агенти им изплащат обезщетенията.
В един момент обаче градската управа решава, че парите за строителството няма да стигнат. Пак с помощта на войводите, къде доброволно, къде със сила, собствениците получават само половината от застрахователните суми. Останалата част от парите отива за градежа, който продължава чак до 1929 година. Но отново няма ропот. За да не стане по-тежко за тях. Много джумалии дават дарения, за да приключи благополучно градежът на колосалната за онова време сграда. На няколко пъти градежът е стопиран заради липса на достатъчно финансови средства. Полагането на основния камък на строежа се превръща в голям празник за жителите на Горна Джумая. В освещаването на мащабния обект участват 7 свещеници. Стича се маса народ, за да види с очите си къде ще започне строителството на кметството. Построеното модерно кметство помни само 1 ремонт в своята история. Направен е в навечерието на визитата на Дипломатическия корпус в областния център през 1987 година. Тогава е премахната голямата зала с височина от два етажа. Тя е била разположена точно под часовника и е ползвана за обществени прояви и граждански ритуали.През 1986 г. се излива плоча, която разделя първия и втория етаж в югозападната челна част на сградата. Постройката е най-яркият символ на архитектурната градска композиция от началото на миналия век, тя е кулминацията на стария център и формира облика на градската част на предишната Горна Джумая и на настоящия Благоевград, твърдят архитекти. Тя е обявена за паметник на културата от местно значение с декларация №2722 от юли 1983 г. Предложена е и за включване в списъка на националните паметници на културата, тъй като има качества и данни за това.
“Това е най-внушителната обществена сграда, която е построена за населението на Горна Джумая през първата половина на 20-и век. Има всички достойнства, за да се обяви за национален паметник на културата. Но зад това начинание трябва да застане решително община Благоевград, както и собствениците на части от тази емблематична за града ни постройка. Тя е запазена в автентичния й вид, така сме длъжни да я оставим за следващите поколения", категоричен е благоевградският архитект Коста Сандев, който грижливо съхранява архивите за строежа на един от символите на миналото, настоящето и бъдещето на областния център. А Мечкуевски не иска само модерно кметство, а благоустрояване на целия град. Инициира и следи строежа на първите широки улици, на големите площади, на новите масивни къщи за живеене, на модерните обществени сгради. Дотогава постройките са ниски, много от тях са паянтови. При неговото управление се вдигат двуетажни и триетажни постройки. Самото кметство е на три етажа, като партерът приютява 26 дюкяна. Строи се читалището, както и прогимназия. Докарва водопровод от местността Бачиново до града, където водата потича по градските чешми. По негово настояване се определя и статутът на минералните извори в Горна Джумая, макар да става година след края на мандата му. Но Мечкуевски пръв поставя този въпрос за решаване. И пристига специална комисия през 1928 година от Министерството на земеделието и държавните имоти, за да определи юридическия статут на минералните извори. Експертите от столицата решават те да са общинска собственост. Ангажимент на общината е да каптира изворите и да изгради обществена хигиенна баня, за да останат в нейна полза за вечни времена. Не трябва да се подминава фактът, че през 20-те години на миналия век в Горна Джумая има икономически подем благодарение на отглеждането на огромни тютюневи плантации. Това осигурява благополучие за местните хора и те често помагат със средства за обществени начинания, които са от полза на целия град.
Мечкуевски не жали средства, за да довърши започнатото от предшественика му Панайот Тасев по отношение на градоустройствения план. За целта пристигат специалисти от София, тъй като в Горна Джумая не е имало такива. Колективът прави необходимото, пресмятат през следващите 20 години с колко ще нарасне населението в града. И започват да чертаят плановете за уличната мрежа, за площадите, за подземните комуникации – по онова време става въпрос само за водопровод. Решено е градът да се разположи териториално на двата бряга на река Бистрица. И започва промяната на Горна Джумая – двуетажни и триетажни жилищно-търговски сгради сменят едноетажните – партерите се ползват за търговия, а горните етажи – за живеене. Вдигат се и 2-3 хотела. Извършва се частично осветяване с електричество. Всичко това става реалност благодарение на усилията на кмета Мечкуевски. Той с право се гордее тогава, тъй като често минаващите през града чужденци казвали хубави неща за Горна Джумая, който е неговият град. Градът на Строителя Васил Мечкуевски.
