Меглена Кунева е първият български еврокомисар и първият комисар с ресор “Защита правата на потребителите” в Европейската комисия. Магистър е по право. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и е доктор на юридическите науки. Специализира през 1995 г. и в периода 1999–2000 г. “Международни отношения и международно екологично право” в университета “Джорджтаун”, Вашингтон, а през 1996 г. – екологично право в Оксфорд. През февруари т.г. Меглена Кунева бе избрана за министър на образованието и науката. Владее английски, френски и руски език.
– Министър Кунева, какви са основните промени в сферата на образованието, които влизат в сила от днес?
– На прага сме на много важна година за българското образование. За първи път от 1991г имаме изцяло нов училищен закон. Екипът на Министерството положи огромни усилия, за да изготви стандартите по него, които на практика ще го направят работещ закон. Имаме нови учебни програми и учебно съдържание, с които вярваме, че ще вдигнем нивото на обучение в българското училище. В началото на седмицата представихме първите одобрени проекти на учебници по история и цивилизация за пети клас и то въпреки забавянето, натрупано от предишното ръководство на МОН. В тази връзка искам да благодаря на своите колеги, които работиха усърдно в краткото време, с което разполагаха, за да изкарат оптималните стандарти и програми. Благодаря на издателите и учителите, че бързо успяха да изготвят и оценят проектите за нови учебници. Действието на новия Закон стартира в 1-ви и 5-ти клас, които ще са първите, усетили нашата реформа. За нас е важно децата да са в центъра на образователната система, но вярваме и че учителите са онези, от които ще тръгне промяната. Затова сме предвидили постоянни квалификации и бърза писта за развитие.
– Как в действителност може да се направи връзката между нуждите на бизнеса и образованието в общините?
– Бизнесът и образователните структури трябва да са в тясно сътрудничество на общинско ниво, което да се осъществява със съдействието на администрацията и социалните партньори. Функциите на общините в тази връзка са описани в Закона за професионално образование, чиито последни изменения влязоха в сила на 1 август. Задачата на местната власт е да определи потребността от кадри по професии и специалности, важни за съответния регион. Това е пряко свързано със стратегиите им за развитие. Министерството подкрепя и връзките между бизнеса и професионалното образование, затова се опитваме с всички сили да развиваме дуалното обучение. Тази година удвояваме броя на паралелките с дуално обучение.
– Много кметове си поставят като фикс идея разкриването на висши училища или филиали в тяхната община? Какво мислите по този въпрос?
– Самоцелното откриване на висши училища не е добра идея. Разбира се, университетите имат значение за развитието на регионите, но много по-важно е те да произвеждат качествени студенти, които могат да участват в пазара на труда, в ключително и в самите региони. Отварянето на нови вузове или филиали без връзка с пазара на труда само произвежда безработни и недостатъчно квалифицирани кадри. Целта на реформите във висшето образование, изразени в обвързването на финансирането с качеството, имат за цел да накарат самите университети да преценят кои са най-добрите им специалности и да развиват тях, така че студентите, които излизат да намират веднага реализация.
– В много общини има остра нужда от всякакви учители. Какви са начините да се реши този проблем?
– Отговорът бихме могли да дадем в три посоки-в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Дългосрочният е да направим учителската професия привлекателна, да върнем авторитета й, който е имала винаги в нашето общество, още от периода на Възраждането. Тук трябва да участват всички – и медии, и местна власт. В средносрочен план прилагаме комплекс от мерки, които да решат проблема с привличането на млади хора в професията. На първо място педагогиката и „педагогиката по..“ влязоха в списъка с приоритетни специалности. Това ще създаде възможност за по-интензивно финансиране на студентите в нея. Стипендиите на тези младежи ще са по-високи. В последните 2г на обучението им ще има много повече практически часове в училищата. Второ, въвеждаме т.нар. наставничество в училищата. Неговата идея е учителите с повече опит да бъдат ментори на младите си колеги и да им предават знанията и методите си на работа. Аз бях изключително „за“ тази идея, защото смятам, че наставничеството е важен елемент от формирането на младия учител. За него тези знания биха били изключително ценни. Трето, направили голям проект съвместно с европейската програма „Еразъм+“, по който в кратки срокове може да се завърши висше образование в направление „Педагогика“. Той е за хора, които в средата на своята кариера решават да сменят професията си и да се изявят на учителското поприще. В най-краткосрочен план, разбира се, продължаваме да разчитаме на учители, достигнали пенсионна възраст, но все още с желание да работят, но това не може да е устойчив вариант и затова именно прилагаме и другите мерки. Най-важно е обаче младите хора да виждат добра житейска перспектива в учителската професия.
– Смятате ли, че българското образование получава достатъчно финансиране? Както знаем, 3,18% от БВП е отделен за този сектор?
– Парите за образование никога не стигат. Това е голяма и особена важна обществена сфера. Не случайно още с встъпването на правителството в мандат, определихме образованието като приоритет и вие виждате, че за краткото време свършихме много неща. Знаете, че вече имаме оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Благодарение на нея ще дадем 350 млн. лева за наука, защото смятаме, че години наред този сектор е бил подценяван. Естествено, тези пари не могат да решат всички проблеми на българските учени, но ще бъдат добър старт за правене на фунадаментални и иновативни изследвания. По оперативната програма ще финансираме извънкласни дейности, интеграцията на деца от различни етности и приобщаващото образование. Ще се опитаме една част от предвидените дейности да се случат с пари от „Наука и образование за интелигентен растеж“. Мисля, че сме длъжници на българските учители и все още се нуждаем от 10% увеличение на заплатите им. С финансовия министър ще търсим варианти това увеличение да стане факт. Трябва да е ясно, че при формирането на бюджета всеки министър иска повече пари за ръководеното от него ведомство. Аз също ще настоявам за спазване на обещанието, че образованието е и ще бъде приоритет на държавата.
– Как си обяснявате резултатите от матурите? Като че ли решенията на основните проблеми в образованието бяха отлагани прекалено дълго.
– За съжаление не само резултатите на матурите бяха лоши, лоши бяха и резултатите на националното външно оценяване в седми клас, особено по математика. И да, това говори за натрупани във времето проблеми. След последните изпити изисках да се направи анализ – област по област, училище по училище и да се види защо се получава така. Например в Смолян, традиционно резултатите са добри – трябва да се поучим от добите практики там, да видим не можем ли да ги приложим в други региони на страната. Вярвам, че с кампанията против преписването постигнахме един резултат, а именно да убедим зрелостниците и седмокласниците да учат вместо да се надяват да минат лесно. Надявам се тази година този урок да е научен и да видим по-добри резултати. Това, което ще направим за промяна на резултатите е допълнителната подкрепа – от тази година стартира проектът „Твоят час“, в който има много предвидени часове и средства за допълнителна подкрепа на децата и учениците с образователни трудности, в това число и на тези, които имат ниски оценки на изпитите.
– Огромната част от ромското население е неграмотна, но като че ли по-големият проблем е, че там липсва желание за учене. Какво сте предвидили в тази насока?
– Най-важното за цялата ни образователна система е да се намали процентът на отпадащите от системата деца и да се увеличи грамотността на онези, които са със слаба мотивация за учене без значение на тяхната етническа принадлежност. В новия Закона за предучилищно и училищно образование има възможност за допълнителни консултации от учителите по общообразователните предмети и за участие на учениците в проекта „Твоят час“. Той дава възможност да се въведат редица извънкласни дейности и предмети за всички желаещи, но и за онези ученици, които макар да нямат желание, би трябвало да бъдат включени. Разписахме също така да има задължителна летни упражнения за децата, които не се справят добре между първи и четвърти клас. Но мисля, че това, което ще даде най-голям резултат, е задължителна предучилищна подготовка – именно там децата, за които българският език не е майчин, ще получат необходимата подготовка по езика за първи клас, за да може там вече да усвоят и буквите.
– Има ли как да се реши проблемът с липсата на места в детските градини и училища в големите градове?
– Това са различни въпроси. Проблемът при детските градини в София и Варна например е с миграцията на хора от вътрешността на страната към столицата. Строежът на нови сгради е труденм бавен и финансово сериозен. Проблемът с търсенето на места в училищата може да се реши по примера на Бургас, където от няколко години има въведен централизиран прием в първи клас. Той осигурява възможност за равномерно разпределение на бъдещите първокласници в целия град. Плавното влизане на системата в другите големи градове като София, Пловдив, Варна, Благоевград, би довел същата тази възможност за пълняемост на всички учебни заведения на равномерен принцип.
