Пазарджишкото село Паталеница отново възражда историческия дух и уважението към предците, като пита жителите си от кой род идват.
Хората се развълнуваха от инициативата и миналото им се превърна в основна тема на разговор дори в случайните срещи на улицата, споделя инициаторът на проучването Павел Гълъбов.
Само за няколко дни бе установено, че 6-ма души са наследници на рода Халачеви, а 4-ма – на род Додникови. Това са двата най-големи рода в Паталеница и Баткун.
По време на родовите търсения бе отворена и друга тема за дискусия – колко са изселниците от двете населени места, обединени в едно през 1955 г., по другите кътчета на страната.
"Род Карачамови – прадядо ми е Атанас Карачамов през 1908 г. Заедно със Баба ми и 3 деца се изселва в с. Теке Козлуджа днес с. Избиул Шуменско", споделят пред инициатора.
Друг любопитен факт е преплитането и смяната на фамилии. "Янчови са Трошанови от Паталеница, има Трошанови от Баткун, които си остават Трошанови. Разказваше ми моя свекър Георги Трошанов", казва жена, участвала в изследването.
Ето кои са другите родове, към която днешните жители заявяват своята принадлежност:
Грънчарови, Кондакови, Санкеви – старо Санкиьови, Мичеви – преселници от Северна България, Козареви, Дамянови-Стърчелъжеви от Баткун, Овчаровият род в Баткун, Мичеви, Арнаудови, Карачамови, Мечеви Баткунските Янкулови, Йочеви, Халачеви, Камберови, Илинови от Баткун, Тоткови, Дерменджийски, Божкови, Янчови, Додникови, Темелкови, Гълъбови – старо Калчеви, Фотовци, Михови, Пройчеви, Вълчинови, Чунчеви, Копишеви, Шикови, Герови, Морунови, Коеви, Сотирови, Гивечови, Мечкарови, Якимови, Попови, Маджунови/Савови.
Валентина Маринова споделя красиво дърво, на което са описани наследниците на род Халачеви. Дървото е направено за срещата 220 години Халачеви. Предполага, че е изрисувано през 1980. Тогава на стадиона над село се събират роднини от цяла България. "Баба ми е Спаска Халачева, а дядо ми Игнат Халачев. Доколкото знам предците ни идват от Македония – село Магарево Битолско", споделя жената.
След обявените резултати жителите на селото заявяват, че може би е време за ново официално проучване.
Родова анкета на селата Паталеница и Баткун от 1929 година е представена от Иван Батаклиев в книгата "Пазарджик и Пазарджишко", посочват още инициаторите на търсенето на рода.
Според Батаклиев населението в Паталеница е „кореняшко тракийско“, което е наложило изцяло своя език и носия, които са почти „тракийско-родопски“. Гороворът в Паталеница е с изключително засилена палаталност (меко изговаряне на н и л) – „конь“, „соль“. За бъдеще време се е използвало „че“. Арнаутите и шопите, които са преселници в селото, са изоставили носията си.
Родове в Паталеница – българи, кореняци – Камберови, Пандьовци, Ташковци, Симонови, Фърцови, Ковачете, Тоткови с Грънчарови, Мульовци и Чапкънови, Дерменджийте, Кърпелови, Мантарови, Кондакови, Щереви, Андреевци и Геровци, Санкьовци, Пешкаловци, произхождащи от един род Морунови, Гурлеви и Мирчови, Вълчиновци, Анговци, Чалъкови, Вераньови, Чунчеви, Мечовци, Якимови, Михови (Иванчовци), Копишовци, Фиткинчови, Козареви, Янкулови, Ашови, Гивечови, Пройчови, Карачамови, Трошанови, Бошкови, Минтови, Кацарчови, Найденови, Куманови, Дуевци (Пулеви), Ристьовци, Адамови и Дамянови.
Македонци – „арнаути“, са дошли в селото към средата на XVIII век от различни места на Македония. Род – Арнаутски са дошли от село Орешец – Костурско, Кълвачови и Халачеви от село Магарево – Битолско, Гагови и Темелкови са дошли от Битолско, Коювци, Мичеви, Пееви, Босньови не се знае от коя част на Западна Македония са дошли.
От Шоплука са дошли по „турско време“ – Шопови, вероятно от Новоселци, Овчарови от Брезнишко, Шопови, Разлоганови и Смилови – не е описано откъде точно са дошли.
Половината от населението на Баткун през 1929 година е било кореняшко – „вероятно потомци на средновековното население на Баткунския град“.
Кореняшки родове в Баткун – Кукуриговци, Овчаровци, Шишковци, Доднековци, Стърчилъжовци, Полировци, Кюлюмовци и Мечкаровци.
Преселници от Батак, дошли в Баткун през 1629 година (преди 300 години)- Мрянковци и Бардаковци.
„Арнаути“ – преселници от Македония са – Фотовци. След Освобождението и преди Балканските войни са дошли още преселници от Македония, но не са описани като родови имена.
Населението на Баткун е родопско, но в носията и говора си има присъствия от Западното (Ихтиманско) Средногорие. Баткунци се доближават до говора на хората от град Пазарджик. Авторът смята, че „паталенчани са по-чисти родопци“.
Паталенски девойки
На водещата снимка: Сродяване на род Гълъбови (Калчеви) с род Фотови (Арнаутите Фотовци). Много интересно е, че родът Гълъбови не е описан от изследователя, което показва, че анкетата не е отразила напълно населението в Баткун.
Снимки: Фейсбук групата Паталеница – Баткун
Националният конкурс „Кмет на годината“ 2020 вече тече. Гласувайте за своя кмет на kmetnagodinata.bg
