Още, когато вървяха разговорите преди учебната година как трябва да се провежда обучението – онлайн или присъствено по време на есенната вълна на коронавируса, казах, че трябва да мислим за учителите, защото те са много по-рисковия елемент от децата. Около15-16% от тях са на пенсионна и над пенсионна възраст, което ги прави рискови. Други пък са с ТЕЛК и вече станахме свидетели на доста смъртни случаи на преподаватели. Така коментира пред Kmeta.bg ситуацията с българското училище в условия на пандемия Иван Игов, известен училищен психолог и автор на много книги.
Според него в момента се говори за редуване на присъствена и онлайн форма на обучени,но същевременно имаме едни изплашени учители, което означава, най-вероятно част от тях ще предпочетат да излязат в отпуск или да напуснат системата, за да съхранят живота си.
Моето мнение, че сега около Коледа и Нова година би могло да се помисли за по-дълга ваканция и това няма да е никакъв прецедент. Такива ваканции е имало при грипни вълни. Спокойно децата могат да излязат две седмици във ваканция и това да бъде компенсирано с допълнителни часове, смята Игов.
Според психолога в големите градове, където децата са наблъскани по много в едно училище никакви мерки за безопасност не могат да бъдат предприети. Каквото и дисциплиниращи мерки да се въвеждат, те са несигурни. Дори децата в час да са с маски, тръгвайки си от училище, излизайки на двора, те ги свалят и нещата стават неконтролируеми. Можеше да има присъствено образование, ако училищата бяха по степени, с по-малки класове, в които се учи на две смени, както е в повечето западни страни, смята Игов.
Според него в ситуация като тази е по-добре големите училища да затворят, да се учи онлайн и да се усъвършенства дистанционното обучение. В крайна сметка някои дефицити може да се компенсират, но човешкият живот-не, каза Игов. Вероятността е да има ваксина е в началото на април, което означава, че дотогава трябва да се мислят варианти, които да не поставят живота на учителите в опасност. Човешкият живот няма цена и цената на образованието не се плаща с живот. Да умреш, защото някой иска да учи присъствено, не е кауза, допълни психологът.
Според него най-неприятното е, ако тази пандемична ситуация не ни научи какво да правим с училищната система. Тя трябва да се реформира като се разделят училищата по степени, да се намали броя на класовете и да се построят нови училища.
