Жана-Антоанет Поасон, родена на 29 декември 1721 г., по-известна като мадам Дьо Помпадур, е фаворитка на френския крал Луи XV.
Ражда се в семейството на Франсоа Поасон, но се предполага, че биологичният ѝ баща е банкерът Шарл-Франсоа льо Норман дьо Турем.Той става неин патрон, след като законният ѝ баща е изгонен от Франция през 1725 г.
През 1741 г. Жана-Антоанет се омъжва за Шарл-Гийом льо Норман д'Етиол, племенник на патрона ѝ и негов наследник. Като сватбен подарък младоженците получили от богатия си роднина имението Етиол.
По всеобщо мнение мадам Д'Етиол е очарователна със своята малка уста и овално лице, оживено от нейното остроумие. Тя открива собствен салон в имението Етиол, в покрайнините на френската столица, който е посещаван от множество известни френски философи, включително и от Волтер.
Амбициозната Жана-Антоанет обаче не се задоволява с положението си и обмисля как да попадне в полезрението на краля, известен със слабостта си към хубави жени. Така тя разузнава кога и къде той ходи на езда и в един прекрасен ден през 1745 г. „случайно“ попада на пътя му. Тя определено го впечатлява и той пита придружаващите го кое е това прекрасно създание.
През февруари на същата година мадам Д'Етиол е поканена на маскен бал във Версай по случай сватбата на дофина Луи и испанската инфанта Мария-Тереза Рафаела. Преоблечена като богинята на лова Диана, Жана-Антоанет случайно или не попада на подходящата плячка – самият крал, маскиран като Тисово дърво. Силно впечатлен от нея, кралят отстранява маската си и провежда с Жана-Антоанет изтънчен разговор, който приключва с покана за интимна вечеря. През март същата година, вече редовна гостенка в двора и официална метреса на краля, тя се премества да живее във Версай и дълги години е любимката на краля.
Мадам Дьо Помпадур никога не е имала такова огромно политическо влияние в двора, каквото ѝ приписват слуховете.
Но ролята й изпъква през 1755 г., когато е помолена от австрийския дипломат граф Кауниц да се намеси в преговорите, довеждащи до подписването на Версайския договор от 1756 г., който намалява френско-австрийския антагонизъм. Договорът довежда до тъй наречената Седемгодишна война, в резултат на която Франция губи Нова Франция в Канада. Според слуховете, след катастрофалната загуба на некадърното ѝ протеже маршал Дьо Субиз (в битката при Росбах, която той губи от прусаците) мадам Дьо Помпадур утешава краля с прочутото: Au reste, après nous le déluge (След нас, ако ще и потоп!).
