Община Асеновград обяви победителите в поетичния конкурс "Наздравица за любовта". Творческото състезание се превърна в национално и в него участие взеха талантливи творци от Плевен, София, Несебър, Благоевград и други градове на страната.
Официална церемония по награждаване тази година няма да има поради усложнената епидемична обстановка. Наградите на първенците ще им бъдат изпратени.
Ето и имената на авторите на най-добрите поетични произведения:
I място – Гюлшен Караманлиева на 68 г. от Плевен;
II място – Димитър Черняев на 63 г. от София;
III място – Мария Ганчева на 40 г. от Несебър;
Поощрителни награди за автор до 29 г.: Александър Колев на 22 г. от София и Невсе Арнауд на 26 г. от Благоевград.
Становища на членовете на журито по отношение на оценяването на поетичните творби за конкурса "Наздравица за любивта".
Иван Христов: "Похвално е, че за седми пореден път община Асеновград провежда традиционния вече конкурс за любовна лирика „Наздравица за любовта“. Интересът към конкурса е голям. В него вземат участие със свои стихове много автори от цялата страна. Тази година той се провежда онлайн, но въпреки това, се включиха 104-ма поети. Като на всеки конкурс, нивото на литературните творби е различно. Има такива, които се открояват с художествените си достойнства. Има и по-слаби стихове. При литературната оценка и открояване на най-добрите трима автори, журито се съобрази не само с неоспоримия факт стиховете да са стойностни и на нужното художествено ниво, но и да отговарят на темата на конкурса – любовта и виното. Както споделят и самите организатори, „откакто Асеновград се помни, все вино е правил, и то хубаво, а хубавото вино се прави с много любов и вдъхновение“.
За съжаление, участието на асеновградски поети тази година е съвсем слабо – само едно стихотворение, което не отговаря на критериите на конкурса. За това не бе дадена награда за местен поет. Нивото на стиховете на автори до 29 г. е по-слабо, като цяло, от останалите. Въпреки това, журито открои две имена, заслужаващи поощрителни награди. Пожелавам на община Асеновград и за в бъдеще да продължи литературния конкурс, отговарящ на здравите и родолюбиви традиции на този вековен град."
Елена Диварова: "Когато един град и изградената в него културна общност поддържат интерес към поезията чрез конкурс за любовна лирика, може да се твърди, че духовността в този град има бъдеще и неговите жители ще се радват както на материални, така и на духовни богатства. Асеновград е убедителен пример в това отношение. Тазгодишният конкурс „Наздравица за любовта“ беше успешно проведен въпреки ограниченията заради пандемичната обстановка. Сред постъпилите творби на 104 автори трудно бе излъчен първенец.
Има няколко лирически стихотворения, заслужаващи внимание и награда, но те не отговарят изцяло на условията, ясно разписани в регламента – да се постави на фокус виното, като част от древните традиции в Асеновградско. Все пак, журито се спря на лирически творби, които се вписват в регламента на конкурса и имат художествена стойност. Сред творбите на млади автори, за съжаление, трудно може да бъде излъчено стихотворение фаворит. Наблюдава се маниерничене, стремеж към "модерно" писане, но в него липсват нови или оригинални мотиви.
Учудващо е, че има и такива млади творци, които са изпратили стихове с много остаряла стилистика, като са направили опит да привлекат внимание с еротични ефекти – отдавна позната стратегия, която не компенсира липсата на художествена сила. Литературната творба е силна заради умението да се борави със словото, не темата е ключ към успеха. Пожелаваме на всички участници бъдещи успехи и щастливи съпричастия с поетичното слово и с нашия свещен български език!".
Стихотворения:
I място – „Млечна луна”
Мъжете, които пиха вино от моите стомни
се връщаха пак да опитат вкуса ми сред зими
и носеха ябълки грейнали с мирис на лято
и носеха хлябове бухнали в пъстри панери.
Мъжете, които пристигаха с летен загар
в пълнолуния багреха моите глезени диви
и блянове светли събираха в стрък минзухар
и разсипваха нежност по скулите още игриви.
Мъжете със първата копка в сърцето ми
разстилаха въздуха с дъх на косена трева
наръч житен ми кътаха в късните залези
наръч житен, поръбен с една синева.
Мъжете, които димяха във моите недели
напридаха чувства в душата димятеносветла
и изгреви палеха в роклята с жълти дантели
мъжете, които димяха във мойта неделя.
Мъжете, които се вричаха в късния псалм
целуваха нежно ръцете ми девствено бели
във кокос от очите ми сцеждаха капчици плам
и ме търсеха в изгрева румен с коси разпилени.
Мъжете, които пиха вино от моите стомни
по душа се събличаха в моята нежна душа
препасваха с нежност снагата ми кремавобяла,
мъжете, които ме криеха в млечна луна.
II място – „Оброк”
Не е виновно виното, което
ни даде смелост да се насладим
на най-интимното великолепие
и най-невинния ни грях.
Амин!..
Сега не търся нежност друга,
не съм пройдоха, ни монах,
щом те поисках за съпруга,
щом обичта ти опознах…
За луди-млади – младо вино –
то с чувствата ще отлежи
и с времето ще е по-силно,
и повече ще ни сближи.
Да вдигнем весела наздравица
за есенния гроздобер!
Нозете бели на красавици
танцуват в гроздето. А чер
е мракът в бъчвите, очаква
вкуса на гъстата шира
и си отива бързо мракът
подир реколтата добра…
Започва истинското тайнство
докато виното кипи,
като предчувствие за ласка,
като оброк за две съдби.
III място – „Рапсодия с червено”
Наляло се е лятото във всеки грозд,
уловило слънцето във сока на лозата.
Земята свири есенен акорд
в рапсодията за душата.
Преливат чашите, а в гласовете – смехове,
мавруд сближава близки и далечни.
Асеновград сприятелява светове,
в които може всичко да се срещне.
В Родопите е друга светлина,
разлива се душата като вино,
рапсодия в червено е това,
и твърде ясен намек за магия.
Думите са с власт на древен мит,
покръстени със еликсир наесен.
Границите се размиват в миг,
във който любовта случайно светне.
Тогава всеки се превръща в бог,
намерил своята любима.
И щастието става брод,
а чудесата – постижими.
Поощрителни награди за автори до 29 години:
Александър Колев – “IN VINO VERITAS”
Във виното е истината – казват.
Но какво е то без любовта?
Ако сам от чашата си пиеш,
загърнат във воал от самота?
Щом наливаш си от еликсира
и наздравици не късат тишината,
дори и Дионис ще те презира –
не е за теб на виното искрата!
Във виното е истината – казват.
Заблуда е това от самота.
Във виното е истината – вярно,
но в прегръдката на любовта.
Невсе Арнауд – „Любовно опиянение”
Тя долита на безшумни криле,
и просто връхлита,
като природна стихия.
Като гроздова мъст е –
превира в теб потайно,
но пали в очите ти огън.
И светът е различен,
някак си специален.
Красотата те прави по-жадуващ.
И ти идва да извикаш,
от любов опиянен,
че човек за любов е роден.
От преврялото вино
в душата ти избликват
непонятни до вчера копнежи.
Един поглед влюбен
и ти си като блян,
преизпълнен с трепет за нежност.
Една страстна милувка
или мъничък жест,
ти даряват безпределно пространство.
Ти ме отпиваш на глътки,
аз те изпивам на един дъх.
Любовта е сърдечно пиянство.
