Владимир Димитров – Майстора е едно от големите имена в българската живопис. Твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция.
Едва ли можем да си представим и по-красиви жени от неговите в народни носии – одухотворени, с румени бузи и пламък в очите, които оживяват в картините на твореца. Един уникален почерк, през който прозира голямата любов към българката, традициите, природата, бита и селото. Заради изключителния му талант, съчетан с безкрайна скромност Владимир Димитров получава псевдонима Майстора, който остава до края на земните му дни. 
Роден е на 1 февруари в кюстендилското село Шишковци. Учи в София в Художествената академия, където попада на най-добрите български художници, чиито имена днес са гордост за родното изобразително изкуство – проф. Иван Мърквичка, проф. Жеко Спиридонов, проф. Антон Митов. По-късно заминава за Велико Търново, но заживява в Свищов, където преподава краснопис. През 1918 г. творецът се завръща в родния край, където създава най-големите си шедьоври.
Портретите и композициите на Майстора притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Освен типичната живопис, трябва да не забравяме приноса му като военен художник. Той създава стотици скици на българските войски, предавайки емоциите в окопите и бита на войната. Той е първият официален български военен кореспондент.
