На 17 февруари 1600 г. италианският учен Джордано Бруно е изгорен на клада на а римския площад Кампо деи Фиори заради убежденията му, че Вселената е безкрайна.
Той е философ, астроном, математик и драматург, който първи отстоява тази идея. Според него Слънцето е една от безбройно многото свободнодвижещи се други звезди.
Въпреки че Светата инквизиция го обвинява в ерес, след смъртта на Бруно идеите му стават популярни и през XIX и XX век, а на него се гледа като на мъченик за свободната мисъл и модерната наука.
Роден е през 1548 г. На 17 г. е изпратен да стане монах в Доминиканския манастир, но жаждата му за знания и непреодолимото желание да се учи и да предава своите знания на хората са много силни. В досег с богатата библиотека на манастира Бруно развива траен интерес към философията. Тайно от управниците на манастира, той се запознава и с учението на Коперник и става негов последовател.
