Един от най-големите майстори на съвременната българска живопис – Дечко Узунов, е роден на днешния ден през далечната 1899 година. Остава в историята като творец, покорил бечетни върхове в изобразителното изкуство както у нас, така и в чужбина.
Родом от Казанлък, той първо е ученик на Чудомир, а после става студент в Държавното художествено индустриално училище (днешната Национална художествен академия). Узунов заминава за Мюнхен на специализация при проф. Карл фон Маер. Под негово влияние се запознават с творчеството на майстори като Рембранд, Веласкес, Тициан, Рубенс и други. В Германия се сприятелява с много представители на съвременната българска интелигенция, с които влиза в приятелски кръг. Сред тях са Елисавета Багряна, Светослав Минков, Фани и Чавдар Мутафови, както и Симеон Радев.
След завръщането си в България завършва образованието си в Художествената академия през 1924 г., в класа на проф. Стефан Иванов. От 1926 г. работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 г., когато започва да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е от 1937 г., а редовен – от 1942 до 1963 г. Участва в почти всички експозиции на дружеството "Родно изкуство" в България и в чужбина (Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена). Прави шест самостоятелни изложби в София и по една в Казанлък и Сливен. В чужбина прави самостоятелни изложби в Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин.Художествената гимназия в Казанлък е прекръстена в чест на Дечко Узунов.
Наследството, оставено от Дечко Узунов, е изключително разнообразно откъм теми, жанрове и видове изобразително изкуство – както изящни, така и приложни. Твори живопис, графика, илюстрации на книги, сценография, декоративна монументална живопис.Работи в жанровете портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети.Рисува стенописи в казанлъшката църква „Свети Йоан Предтеча“, във фоайето на Хотел Казанлък, като дар за своите съграждани, в карловския Дом на културата, в старозагорската опера, в Народната опера, Народния театър, НДК и Съдебната палата в София.
Илюстрира множество книги, сред които на класиците Ангел Каралийчев, Йордан Стубел и Емилиян Станев. Създава декори и костюми за театрални и балетн постановки. Носител е на десетки награди и отличия, сред които: сребърен диплом на Ватикана за фреските с образите на св. св. Кирил и Методий, награда от румънския крал Микай с Кръст за изкуство, орден "Народна република България" I степен, Димитровска награда за постижения в изкуството, звание "Заслужил художник", звание "герой на социалистическия труд", както и Орден за литература и изкуство на Министерството на културата на Франция.
Приживе българският гений, покорил света, споделя своето верую, което гласи, че "Това, което си създал – това е твоят живот".
