Господин Томов, как ще коментирате инициативата за търга за “Ролекс”-а на пловдивския митрополит Николай, към която се присъединява и вашият сайт Kmeta.bg?
Смятам, че в тези трудни времена ролята на българските медии е много важна. Тя е важна заради две неща. Първо – заради социалната ни отговорност към гражданите, към различните институции, които имат нужда от нашата подкрепа. Другата отговорност е пред нашите читатели, пред хората, които всеки ден ни имат доверие, когато отварят нашите сайтове, когато четат нашите вестници и гледат нашите телевизии. Затова взех решението с моя екип да направим един добър жест и добър пример, с който да покажем, че българските медии не са само инструмент, който да диктува политики или корпоративни интереси, а българската медия не се е загубила – тя живее, тя е социално отговорна и е близко до хората. А и друго ми направи впечатление – някак си нямаме гражданско общество за такива проблеми. Защото, моите уважения към господин Минчев, но не може една светска личност, един представител на т.нар. хайлайф в България да може да си позволи да направи един такъв жест, а пък българските медии да мълчат, нас да ни няма. При условие, че ние знаем по-добре за какъв проблем става дума, защото пишем за него.
Знаете ли дали вече някои колеги са откликнали на тази инициатива?
Разговарях с доста колеги във вчерашния ден. Прецених, че ние трябва да се съюзим – първо да направим едно добро за Българската православна църква и нейното представяне в Пловдив. Второ – за да бъде всичко прозрачно, да, се посочат представители, които да изберат един български млад абитуриент, на когото този часовник да му бъде подарен. Повече беше емоционалното в моето решение, отколкото някаква друга мисъл. И повечето от колегите казаха – прекрасна идея. Но, знаете ли, в държавата ни има някаква аномалия. Ние можем да излезем да протестираме пред неща, които даже не разбираме и не можем да обясним защо протестираме. Но когато трябва наистина гражданско общество – да се съберат в полза на своите съграждани, на други хора, няма такова гражданско общество, няма ги гражданите, които протестират, които играят хора на Орлов мост, които се борят за нещо. Аз разбирам, да всеки човек има проблеми, социалното напрежение в държавата е голямо, но то трябваше по някакъв начин да си избере – или една финансова стабилност на държавата, един добър рейтинг или някаква социална придобивка за българските граждани, но една нестабилна държава.
Смятате ли, че примерът на дядо Николай може да бъде последван от други владици, които също могат дарят скъпи вещи, които притежават.
Не знам дали други владици имат такива скъпи вещи…
Варненският митрополит се вози във всеизвестния “Линкълн”, защо не го замени с автомобил от по-нисък клас?
Варненският митрополит освен всичко, казва, че “Линкълн”-ът не му е удобен. Вижте, много е важно да не поставяме в ситуация българската Църква да се превърне в някакъв театър, в арена на някакви различни нечисти коментари. Много е важно да има премерени действия. Аз не мога да кажа дали това, което дядо Николай прави с даряването на този часовник е правилно или не. Но аз мога да кажа, че е много важно в един такъв момент да се помага. Защото това се случва за първи път в историята на прехода. За първи път Църквата, Пловдивската митрополия, която е една от най-големите митрополии изпада в този неприятен момент. Даже и по-друг начин да е можело нещата да се случат, но това е решение на Пловдивския митрополит.
А съзирате ли някакъв елемент на показност? Тези неща можеха да се случат и без такова медийно осветяване.
За съжаление, всеки търси някаква показност, всеки търси някаква медийна изява. Това означава, че медиите не сме умрели и че не са ни заличили. Но смятам, че разрешаването на едни такива проблеми трябва да бъде търсено по различни други пътища, за да се стигне до един такъв момент. Най-вероятно митрополит Николай е имал достатъчно възможност и да помоли различни миряни, негови приятели да помогнат за тази сметка. Най-вероятно не се е стигнало до тези хора и той се е принудил на тази стъпка. Тази стъпка е странна, но той винаги ни е показвал, че е по-модерен и по-различен. Но да ви кажа честно, бих извадил 7-8-10 ценни вещи и бих направил едно мероприятие, един търг, на който да съберат средства. Защото проблемът със сметката за 3000 лева за ток, ще бъде проблем и след два месеца, и след половин година. Няма да може да се реши.
Надяваме се тази добра инициатива да даде желания резултат.
И аз се надявам. Ние сме поканили всички колеги. Обадиха ми се и двама кмета – на големи градове, които попитаха как могат да помогнат. Каузи има много. Но за пръв път изпадаме в ситуация, в която един български митрополит е в безизходица, една от неговите църкви не може да си плати тока. Макар че точно в момента можем да разбираме нещата по друг начин. Аз призовавам, ако енергийното дружество в Пловдив, ако има социална корпоративна политика, смятам, че то трябва да подпомага по някакъв начин българската Църква не само с жест към тази църква, а и изобщо да подпомага българските храмове. Защото това сигурно остана едно от малкото места, където хората могат да намерят духовен мир и спокойствие.
