Откриването на първото килийно училище в Пазарджик е свързано с построяването на най-големия християнски храм в града ни – черквата „Св. Богородица” (края на ХVІІ, началото на ХVІІІ в.). Най-ранното писмено свидетелство за съществуване на училище в града намираме в ръкописна книга (дамаскин). Бележката (приписката) оставена на нейните страниципрез 1753 г. съобщава, че преписвачът на дамаскина (сборник с проповеди и поучения) е работил в „дома на Даскал поп Параскева”. ;Мателиалите за тези почти сензационни разкрития предостави на “Стандарт” Пенка Николова, главен уредник в Регионален музей -Пазарджик.
Освен в църквата „Св. Богородица” килийни училища се създават и към метосите на Атонските и на Рилския манастири, които възникват около църквата и действат през втората половина на ХVІІІ в. В града се отварят и частни килийни училища поддържани от светски лица. През първите десетилетия на ХІХ в. са известни имената на Коста даскала, Стойко даскала Попгьоргьов, Атанас Даскала Янаков, даскал Стоян и т.н. Обучението в килийните училища се води на български и на гръцки езици. За устройството на училището на даскал Гено Вълков Дойчински, което се е намирало в близост до църквата „Св. св. Константин и Елена” разказва в спомените си хаджи Рашко Хаджиилиев:
На 1 март 1848 г., с материалната подкрепа на Александър Екзарх и на д-р Петър Берон, в Пазарджик е отворено и девическо училище. То се помещава в една от стаите на Главното училище и първата учителка на девойките е монахинята хаджи Татиана от Тетевен. Заедно с нея по-късно в училището учителки са калугерицата Елисавета Костова от Голямо Конаре и гъркинята Фрос, която преподава само шев. За амбициите на пазарджичани как и къде да учат дъщерите си научаваме от учителя Н. Попконстантинов в преписката му с Ал. Екзарх (1847г.), където четем: „…Много желаят гражданете и често подговарят, че трябва да се пратят от тука две или три момичета да ся учат някъде в Европа. Но ще ли могат да го получат не зная, защото на общината ръка не стига да харчи за тия работи, и дето са достойни деца за такова нещо са все сиромашки, а богатски такива нема…”
“Успехът и напредъкът на училищата ни в нашия град през епохата на Българското възраждане се дължи преди всичко на онези дейци, предани на своето народополезно занятие – учителството. В основата на внушителната пирамида от имена на заслужили за отечеството и родния край българи трябва да поставим Дионисий Агатоникийски, Кесарий Попвасилев, Никифор Попконстантинов, Йордан Ненов, Иван Момчилов, Георги Райков, Петър Бонев, Константин Величков, Яков Матакиев, Иван Войводов.
И най-точна е сякаш оценката за възрожденското ни училище на видния учител от Македония Йордан Хаджиконстантинов – Джинот, написана в стихове през 1852 г.:”, обясниха експертите.
