На днешната дата преди 99 години (16 март, 1922 г.) е родена Вела Пеева, жената на която е кръстен днешен Велинград.
Пеева, с нелегално име Пенка, е деец на Работническия младежки съюз (РМС) и на Българската работническа партия (БРП), деен участник в Партизанското движение в България през годините на Втората световна война.
Още като член на БОНСС (Българския общонароден студентски съюз) тя участва в първите редици на всички студентски демонстрации.
През пролетта на 1942 г. по инициатива на Вела Пеева група младежи – членове на бойната група на РМС в Каменица, започват да издават нелегалния вестник „Просветител“, с който информират чепинското население за бойните действия на Източния фронт. Тази дейност на Вела обаче не остава скрита за полицията и тя винаги е под наблюдение.
![]()
Година по-късно Вела, заедно с по-малката си сестра Гера, отиват в партизанския отряд „Антон Иванов“. Посреща ги политкомисарят на отряда Атанас Ненов, който им дава партизанските имена – Пенка и Анка.
Двете сестри участват във всички акции на отряда в Западните Родопи – нападение на обекти, снабдяващи с продукция хитлеристката армия на Източния фронт.
Зимата на 1944 г. е разгромен отряд „Антон Иванов”. Полицията започва убийства, арести. В този тежък момент на 26 март Вела Пеева, Стойо Калпазанов, Атанас Семерджиев и Иван Пандев тръгват за село Лъджене, за среща със свои другари и ятаци, но попадат в засада. Вела успява да се измъкне от засадата и се укрива няколко дни в плевнята на ятака Иван Содев. Поради засилената полицейска блокада на селищата, Вела не успява да се свърже с другарите си и се отправя към връх Арапчал, местността „Бялата скала”. Тук тя се укрива 37 дни и нощи, в студ, глад, самота. Полицията обявява 50 000 лева награда за главата й. Горски стражар открива следите й по падналия сняг, отива и я издава в полицията.
На 3 май 1944 г. Вела е обкръжена от ловната дружина и многобройна жандармерия. Акцията продължава няколко часа. Вела води неравен бой и с последния куршум се самоубива. Командирът на ловната дружина заповядва да й отрежат главата и с окървавената й глава тържествуващи слизат в село Каменица. Няколко дена по-късно, на 17 май 1944 г. след жестоки мъчения е убит и Стойо Калпазанов.
В памет на Вела Пеева през 1948 г. селата Чепино, Лъджене и Каменица (родното й село) са обединени в град Велинград. Родната ѝ къща в Каменица е превърната в музей през 1953 г.









