На днешната дата преди 63 години (19 март 1958 г.) в Страсбург се провежда първото заседание на Европейската парламентарна асамблея.
Тя включва 142 членове, които са излъчени от националните парламенти на страните членки, и в нея се говори на четири езика. Към днешна дата в Европейския парламент заседават 751 членове, а официалните езици са 24. Институцията разполага с изключително важни законодателни, бюджетни и контролни правомощия.
Всичко започва с Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС). Подписан от шест държави, той влиза в сила на 25 юли 1952 година. С него се полагат основите на Общността и се създават следните институции: Върховен орган, Обща асамблея, Съвет на министрите, Съд и Консултативен комитет.
След влизането в сила на Договорите от Рим през 1958 г. и създаването на Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом) е решено Общата асамблея да бъде наистина обща и за трите Общности. По същото време тя се преименува на „Европейска парламентарна асамблея“, а от 30 март 1962 г. – на „Европейски парламент“ (наименование, което се вписва официално в Единния европейски акт от 1986 г.).
Основните задължения на Европейския парламент са: определянето на законите, които оказват влияние върху ежедневието на европейските граждани, и на годишния бюджет на ЕС – правомощия, които той споделя със Съвета на министрите (28 национални правителства на ЕС) в система, подобна на двукамарна. Парламентът има също правомощия за контрол или надзор над останалите институции на ЕС: той наблюдава как те работят и как изразходват парите на данъкоплатците. И накрая, но не на последно място, Парламентът действа като проводник на тревогите на обществеността и може да поставя нови въпроси за разглеждане в европейския политически дневен ред.
