Людмила Любенова е старши учител в III ОУ „Димитър Благоев” град Шумен. Тя е начален учител с 26 години педагогически стаж. Тази година Людмила Любенова ще преподава на 2г клас. А през изминалата учебната 2019 – 2020 тя и нейните първолаци се сблъскаха с „новото“ дистанционно обучение.
– На 15 септември всички ученици влизат реално в клас. Според вас важно ли е за учениците от начален етап да са физически в училище?
– Очаква ни много различна учебна година, през която най-вероятно ще се редуват присъствена форма и обучение в електронна среда от разстояние. Стремежът на системата ще бъде тя да протича присъствено за възможно най-голям брой ученици за възможно най-дълги периоди от време. Безспорен за мен е фактът, че присъствената форма, при която непосредствено взаимодействат учители и ученици, е най-добрата. За всички ученици, особено за най-малките, е изключително важно физическото присъствие в училище.
С наближаването на новата учебна година настъпва и вълнението по нейната подготовка. Вълнувам се и с огромно нетърпение очаквам да се срещна с моите пораснали второкласници след толкова дълга раздяла. Време е да се чуе песен и детска глъч в притихналото ни школо.
– Вече имате опит и с дистанционното обучение на по-малките. Как се справиха учениците и учителите в начална степен?
– От 16 март всички училища трябваше да въведат дистанционна форма на обучение. Това бе огромно предизвикателство за учители, ученици, родители. Трябваше буквално за два дни да се ориентираме в дигиталното пространство, да изберем начини, форма на комуникация и достъп на ресурси до учениците. Сериозно предизвикателство пред мен бе въпросът имат ли и моите първолаци достатъчно умения за самоорганизиране, планиране и изпълнение на поставените задачи; имат ли достатъчно мотивация и дисциплина сами да си наложат времеви отрязъци, в които да работят по учебния материал. В началото, разбира се, че не.
Извънредното положение свари моите първолаци в края на ограмотяването, бяхме изучили почти всички букви от азбуката и имахме някаква основа. Нямам представа как щеше да се проведе обучението, ако ни се беше наложило да преминем в дистанционна форма например през първия срок.
– Как се подготвя един учител да учи децата на буквите от разстояние, през екрана и разчитахте ли на помощ от родителите?
– Тежестта в голяма степен падна върху родителите. Заедно решихме и заложихме основно на асинхронното обучение. Всяка сутрин до учениците достигаха електронните ресурси, които създавах – споделях с децата уроците за деня, разработени като презентации, анимирани, с подходящи картини и звукови ефекти, аудио диктовки, за да задържа интереса и мотивацията им за учене. Използвахме онлайн комуникация чрез затворена поверителна група, електронния дневник на Школо, ежедневно използвахме дигитализираните уроци в образователни сайтове, електронните учебници на издателството, по което учихме. И ученици, и родители имаха свободен достъп до ресурсите им. Утвърдихме си дни за обратна връзка – на електронната ми поща родители изпращаха самостоятелни работи, диктовки, работни листове за проверка и оценка. Всяка писмена работа бе проверявана, рецензирана и връщана обратно до учениците за поправка на грешките. Отговорно мога да заявя, че родителите бяха мой пръв помощник. Те ми гарантираха ангажираността на учениците. Без тяхната безрезервна помощ нещата нямаше да се случат.
– Как повлия на първолаците ученето от разстояние, през екрана? Може ли дистанционното обучение дългосрочно да замести реалното училище, ако се наложи?
– Дистанционното обучение даде на моите ученици доза самочувствие, че вече могат да се справят самички с поставени задачи, разбраха, че компютърът освен за забавление, може да бъде и техен помощник в ученето, придобиха елементарни дигитални умения. Заедно с родителите намериха малко повече време за творчество, креативност, иновативност. Но ги лиши от усещането за принадлежност към една малка и сплотена училищна общност, отне им за немалък отрязък от време срещата с училището, с учителката, със съучениците… Липсваха общите игрите, забавленията, живият контакт, който никой и с нищо не може да замени. Приемам дистанционното обучение като алтернатива за кратък период от време.
– Какви предизвикателства очаквате от новата учебна година?
– Очаква ни една нелека учебна година, година на поредни нови предизвикателства. Но както всяка година, всеки от нас ще вложи надеждите и усилията си за по-добро бъдеще. И да не забравяме, че каквото е днес училището, такова ще е и бъдещето ни. Това е нашата отговорност. Убедена съм, че в нашето училище и в нашия клас ще се случват малки и големи прекрасни неща. Имаме учители двигатели и мотивирани ученици и родители, ще опитваме нови и нови неща, ще черпим и от извора на добрите ни училищни традиции. Нека посрещнем 15 септември с вярата и убедеността, че училището е най-доброто място за децата ни. Нека си пожелаем здраве, сили и упоритост. Да запазим духа на просвещението.
