Анатоли Георгиев е на 32 години. Завършил е английска филология в университета „Неофит Рилски“ в Благоевград. Вместо за чужбина, върнал се в родния край и вече е заместник-директор на основното училище „Христо Ботев“ в ромското село Долни Цибър, община Вълчедръм. На него е поверено преминаването от присъствено към дистанционно обучение, което той през миналата учебна година направил перфектно.
– Г-н Георгиев, колко деца учат в училището и имате ли проблем с посещаемостта им?
– За новата учебна година сме записали 153 деца. Проблем с посещаемостта нямаме. Всички ромски семейства, а те са преобладаваща част от живеещите в селото, искат децата им да учат и да придобият добра специалност. И кметът Камен Димитров, и директорът на училището Славчо Славчев, и ние, повечето от учителите, сме роми, но се изучихме в различни вузове и се върнахме на село. Долни Цибър има 1600 жители, само 20 – 30 души са българи, останалите – роми.
– Обикновено ромите нямаха електронни устройства и това затрудни обучението им от разстояние?
– Това не е валидно за нашето училище. Ние казваме, че Долни Цибър е европейско село, защото по-голяма част от родителите работят в чужбина и купуват на децата си всичко, което им е необходимо. Повечето предпочитат сезонната работа. За това говори фактът, че през миналата година, когато преминахме към дистанционно обучение, само 22 деца нямаха Интернет и устройства. Получихме дарение от 8 таблета, които им раздадохме.
– Тези които нямат, как обучавахте?
– Това бяха деца от първи и част от втори клас. Те още не знаеха да работят с дигиталните апарати, затова не ги ползваха. Но с тях работеха учителите, имаме и образователен медиатор. Те разпечатваха уроците на хартия и ги разнасяха по домовете на децата. За усвояването на материала помагаха и родителите. С останалите не беше така. Ползвахме скайп и наша фейс група, в която пускахме съобщения или друга информация. Някои от децата предпочитаха телефоните на родителите си. Имахме и изпитвания по телефона.
– А учителите бяха ли готови за дигитална работа?
– Колективът ни е доста добър. Голям процент от хората ни са млади, завършили по 2 – 3 магистратури, с няколко специалности. Имаме местни роми, но и пътуващи от Лом и Вълчедръм. Сред тях има и българи. Политика на ръководството на училището е колегите да се обучават непрекъснато, да добавят нови знания и да надграждат вече наученото. Те бързо преминаха от обичайната към електронната среда на преподаване.
– Имате ли проблем с езика на децата-роми? Знаят ли добре български?
– Много добре и такъв проблем пред нас не стои. В домовете ни се говори на български, но всички знаят и ромски. Имаме единични случаи с деца, които не са посещавали детската градина. С тях работим индивидуално.
– Готови ли сте и през новата учебна година да преподавате по същия начин?
– Да, още повече, че имаме и опит, знаем къде бяха слабите ни места и как да ги преодоляваме. Тази година ще работим не със скайп и фейсбук, а с образователната платформа на МОН TIMS. Училището ни е изразило готовност да стане дистанционен център за деца, които искат само електронно обучение. Вече проведохме среща с родителите, запознахме ги с условията, при които започва новата учебна година. Те изразиха предпочитание към присъственото обучение, но разбраха, че при разрастване на епидемията от коронавируса и дистанционното е добро решение. Иначе сме готови за новите изисквания – имаме дезинфектанти, маски и т.н. Училището ни е реновирано преди 3 години с европейски средства и сега ни е по-лесно да отговаряме на хигиенните изисквания.
– Какво си пожелавате за новата учебна година?
– Успешен старт и ефективно обучение. Започваме присъствено, а по-нататък … каквото се случи.









