В историята на Венцуела има един Освободител- именно така наричат и днес най-големият национален герой на страната Симон Боливар, заради ролята му през 19 век за освобождаването от испанското владичество. Как ще увековечи народът отишлият си на 6 март от онкологично заболяване президент Уго Чавес, само времето ще покаже. На отсега е ясно, че именно Чавес, ръководил Венецуела цели 14 години, начертава най-значимата следа в съвременната история на страната. Политиците остават в историята основно по два начина- или заради това, което са направили, добро или лошо, или заради способността си да олицетворяват времето. Уго Чавес вероятно ще остане и заради двете. Неговият “боливарски социализъм” едва ли ще го надживее- прекалено много зависи от ярката личност на президента, който успя, с харизма и енергия, да превърне малката държава във важен участник в световната политика.
Отиде си един от най-екстравагантните и популярни политици. Чавес почина на 58-годишна възраст след продължително лечение и няколко операции заради онкологично заболяване. То е диагностицирано в средата на 2011 г. , но до края си държавния глава не изоставя своите задължения. Той се бори с рака упорито, както прави всичко в живота си. Болестта накрая все пак го надви, показвайки, че и в живота, както и в политиката, чудесата са изключение.
Уго Рафаел Чавес Фриас се ражда на 28 юли 1954 г. Родителите му- афроиндиец и креолка, работят в системата на образованието. По думите на майка му, тя искала Чавес да стане монах. Той пък мечтаел за спортна кариера, но избрал военната. Пътят на Чавес-политика започва на 4 февруари 1992 г. На този ден армейски части под негово командване излизат по улиците на Каракас, за да свалят потъналия в корупция президент Карлос Андреас перес. Превратът не успява и 40-годишният полковник влиза в затвора. Амнистират го през 1994 г. и Чавес веднага се гмурва в политиката.
Но сега избира ненасилствени, парламентарни методи. На изборите през 1998 г. печели с 56,5% от гласовете. Година по-късно е приета нова Конституция, според която мандатът на президента е шест години. На следващите избори през 2000 г. Чавес побеждава със 60% от гласовете. Почувствал подкрепата на народа, той открито подкрепя Куба и не крие левите си възгледи в политиката. Успява да разбере това, което не успяват много други президенти- епохата на диктатурата приключва, на историческата арена настъпват масите, със своята енергия и интереси.
“Убеден съм, че пътят към новия, по-добър възможен свят минава не през капитализма, а през социализма. Капитализмът ни води в ада, той иска да унищожи работниците”, е веруюто на Чавес. Действията на Чавес през последните години са насочени към национализация на различни отрасли, в това число нефтодобива и златодобива. По време на втория си мандат венецуелският лидер опитва да създаде това, което може да се нарече нефтен социализъм. Използвайки ръста на цените на нефта, той реализира много социални програми, най-важната от които е строителството на жилища.
Третите си президентски избори преа октомври 2012 г. Чавес печели, когато вече е болен. Тогава той твърди, че се чувства добре и е напълно способен да изпълнява задълженията си. Скоро всички разбират, че това няма да стане. Той не успява да присъства и на инагурацията си на 10 януари 2013 г.
Оратор, певец, революционер
Постъпките на екстравагантния президент на Венецуела често предизвикват удивление на международната арена. Неговият антиамериканизъм и антиимпериализъм отдавна са се превърнали в притча. Заедно с президента на Боливия Ево Моралес той публично дъвче кока в подкрепа на идеята да се легалилизира растението. А на официално събитие в Аржентина се появява с лопата, за да “погребе” веднъж завинаги междуамериканската зона за свободна търговия.
Чавес е и забележителен оратор и певец. Води свое телевизионна предаване, а през 2007 г. издава сборник с песни, изпълнявани от него в ртелевизионни и радио предавания. През 2008 г. записва композиция за музикалния сборник с революционни песни Musica Para la Batalla. Много от неговите изказвания са се превърнали в история. “Капитализмът е пътя на дявола. Ако искате да видите нещата през очите на Христос, който според мен е бил първият социалист, само социализмът може да създаде висше общество”, проповядва команданте Чавес. А себе си венецуелският лидер, пред който днес цяла Латинска Америка почтително скланя глава, описва по следния начин: “Аз съм като трън в саваната, който може да дава аромат на приятелите си, когато цъфти, и шипове на враговете, когато ме докосват”.
