Д-р Вилхелм Елисеев е началник на отделението по анастезиология и интензивно лечение на видинската болница „Света Петка“. Когато преди месеци избухна епидемията от коронавируса, той оглави единият от екипите за лечение. Остава на този си пост и до днес.
Д-р Елисеев, имате вече опит в лечението на болни от коронавируса. Какво ново научихте за него?
Понеже в началото нищо не знаехме за този вирус, не го познавахме, сега казваме, че вече нещо знаем. Но то не е много, така че има да се учим още. Но уроците трудно се усвояват. Още е проблем редовното носене на маски. А тях хората щяха да ги носят и ако пандемията бе избухнала преди 100 години. Но тогава щеше да премине по-леко, защото контактите между хората са били по-ограничени.
С какво започнахте във видинската болница?
Във Видин се появиха първите заразени, а ние нямахме дори инфекциозно отделение за лечение. Всичко създадохме в движение. Започнахме със снабдяавне с облекла, консумативи, медикаменти, макър и до днес да няма точно определено лечение. Пазехме много персонала, лекарите. Почти не влизахме в словесен контакт с пациентите. Във видинската болница натоварването бе по-голямо, тъй като липсват лекари, сестри. Короновируса при нас лекуват два екипа – от лекар, две сестри и санитар. Оглавяваме ги аз и д-р Блажев. Даваме по 48-часови дежурства.
Изпитвахте ли страх в началото и сега?
Да, нормално е. В началото всичко бе предизвикателство и притеснение, сега сме по-спокойни. В началото вирусът преминаваше много тежко, с висока смъртност. Сега има и по-леки случаи,а смъртността е по-ниска. Освен това падна границата между лекар и пациент. Сега можем да разговаряме с болните. Следя как преминава заразата и лечението на всеки пациент.
Някои лекари прогнозират кога ще отмине пандемията. Вие имате ли своя версия?
Ще отмине когато се измисли ефикасна ваксина, която да намали случаите на заболелите. До тогава – едва ли.
Поне познавате по-добре симптомите на заболяването. Какви са те?
Първите са температура и кашлица, но после установихме и други – отпадналост, загуба на обонянието. За точната диагноза са нужни и изследвания в клинична лаборатория, образни изследвания.
Какво бихте казали на младите си колеги, които се страхуват от коронавируса и бягат от рисковите места?
Да имат повишена отговорност, да знаят, че щом са избрали лекарската специалност, не може да бягат от такива ситуации. Просто да проявят отговорност. Лекарят се учи цял живот.
Вие на какво се научихте?
На новото заболяване, което изисква нова организация на работата.
Кое още не ви е известно?
Не ми е известно защо едни прекарват по-леко болестта, а други – по-тежко и завършват с фатален изход. Много неща от генома на вируса още не са ни известни. Аз не бих могъл да кажа кое специфично лечение е най-ефикасно.
