Лудвиг ван Бетхо̀вен е сред най-великите класически композитори в цялата история на човечеството. Немският музикален виртуоз е представител на Виенската школа и важна фигура в преходния период между класицизма и романтизма. Той е пример и вдъхновител за множество композитори, музиканти и слушатели поколения наред.
Роден е на днешната дата – 16 декември, през 1770 година в град Бон. Семейството на дядо му – Лудвиг (или Лодевик) ван Бетховен, е с фламандски и холандски произход. Лудвиг ван Бетховен-дядо е роден в град Мехелен, но семейството му се премества в Бон.
Необикновеният музикален талант на Бетховен се проявява още в ранно детство. Баща му (човек с подчертана склонност към алкохола) започва да се грижи за неговото развитие по насилствен и безсистемен начин. Йохан ван Бетховен преподава на сина си пиано, солфеж и го запознава с основните принципи на контрапункта и хармонията.
Бетховен подражава на великите си предшественици Йозеф Хайдн и Волфганг Амадеус Моцарт, като в същото време опитва нови неща в работата си. Някои от най-важните му пиеси в началото на кариерата му са „Първа“ и „Втора симфония“, първите му шест струнни квартети, първите му два концерта за пиано и първите двадесет сонати, включващи известните „Лунна соната“ и „Патетична соната”.
Този период в творчеството на Бетховен започва с неговото оглушаване и е белязан с творби на теми като героизъм и борба. В този период, въпреки напредващата му глухота, са създадени много шедьоври на класическата музика.
Средният му период включва шест симфонии (№ 3 – 8), последните три концерта за пиано и единствения концерт за цигулка, пет струнни квартета (№ 7 – 11), много сонати за пиано (включително „Валдщайн“ и „Апасионата“), както и единствената опера на Бетховен – „Фиделио“. Този период започва около 1816 г. и продължава докато композиторът спира да твори през 1826 г. Последните му творби са високо ценени заради интелектуалната си дълбочина, наситеност и изразяване. Тук се включват „Девета симфония“, „Missa Solemnis“, последните шест струнни квартета и последните пет сонати.
Бетховен пише общо девет симфонии (последната с хор по текст на Шилер), пет концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър и други; Операта „Фиделио“, увертюрите „Леонора“, „Егмонт“, „Кориолан“, „Тържествената меса“. Има и много клавирни творби – 32 сонати, 10 сонати за цигулка, 16 струнни квартета, вокални пиеси и др.
Бетховен силно изменя характера на някои музикални форми и жанрове. В сравнение с творчеството на предшествениците и съвременниците му, неговите симфонии и музикални произведения са изградени в по-големи по мащаб форми, съдържат по-интензивна разработка на тематичния материал и конфликтност между отделните теми и епизоди. В някои от творбите му са отразени идеите на Френската революция.
Жените играят в много отношения голяма роля в живота на Бетховен: като приятелки, като изпълнителки на неговите произведения и като вдъхновение за написването им.
Ето някои от мислите на великия немски композитор:
"Животът е борба."
"Музиката е по-възвишено откровение от всяка мъдрост и философия."
"Да свириш без страст е непростимо!"
"Бих написал 10 000 ноти вместо една едничка буква от азбуката."
"Музиката е като мечта. Една, която не мога да чуя."
"Само хората с чисто сърце могат да правят добра супа."
"Всеки, който казва лъжа, няма чисто сърце и не може да прави добра супа".
"Ще хвана съдбата за гърлото!".
"Нищо не е по-непоносимо от това да се налага да признаеш собствените си грешки".
"Най-характерното отличително качество на човека е упорството при преодоляването на най-тежките препятствия".
"Не съществува друго качество за надмощие освен добротата".
"Обичай свободата повече от живота".
"Музиката е по-високо откривание от всичката мъдрост и философия. Музиката е електрическата почва, в която духът живее, мисли и изобретява".
"Обичам едно дърво повече от човека".
"Любовта изисква всичко и има право на всичко".
"Трябва ли? Трябва!".
"Изглеждаше немислимо за мен да напусна света завинаги преди да съм произвел всичко, което чувствах, че съм призван да произведа".
