Рождество Христово е! Християнският свят чества появата на Спасителя, който ще избави човеците от греховете им. Идването на Месията за земята е описано от евангелистите. Ето какво разказва един от тях – Матей:
1. А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха:
2. де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.
3. Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с Него.
4. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?
5. А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка:
6. "и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля".
7. Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата,
8. и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.
9. Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.
10. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.
11. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.
12. И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.
13. А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.
14. Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет;
15. и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "от Египет повиках Сина Си".
16. Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците.
17. Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва:
18. "глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма".
19. А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет
20. и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.
21. Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева.
22. Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски
23. и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.
В българските традиции към полунощ на Бъдни вечер селата и градовете опустявали. Това означавало, че Малка Коледа е приключила. Идва времето на голямата.
Голяма Коледа си има своите обичаи и ритуали. Дългите 40-дневни пости са свършили и стопаните от ранна утрин се залавяли с ритуалното клане на прасето. Колячът се обличал в чиста риза, обръщал се в определена посока. В далечните времена жените най-напред се захващали с главата на животното. От нея приготвяли пача, която пазели до Васильовден. Месото е опасно след дългите пости, затова първото пекли на шиш или на живи въглени.
На трапезата на Коледа се слага блага ракия и докато по-възрастните отпивали, младите целували ръка на възрастните.
И на Коледа, като на Игнажден, било важно какъв човек ще влезе пръв в къщата. Всеки искал това да бъде жена или момче. Това означавало, че през годината ще се раждат все женски агнета.
Коледното угощение продължава и на 26 декември, посветен на Богородица, свети Йосиф Обручник и цар Давид. Християните си гостуват едни на други – младите ходят при родителите на булката, семействата посещават кумовете си, сядат на богати трапези, хапват, пийват и се веселят. Същото важи и за следния ден, когато е Стефановден. Нищо не се работи от стари врема, та до днес.
