Писателят Георги Господинов празнува рожден ден днес. Превежданият на над 20 езика творец и роден на 7 януари 1968 г. в Ямбол. Завършва българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски", а по-късно става доктор по Нова българска литература към Института за литература на БАН. Работи като литературовед в Института по литература на БАН от 1995 г.
Георги Господинов е един от най-успешните български писатели след 1989 г. Автор е на стихосбирките "Лапидариум" от 1992 г., "Черешата на един народ" от 1996 г., "Писма до Гаустин" от 2003 г. и "Балади и разпади" от 2007 г. Романът му "Естествен роман", който претърпява осем издания в България, е един от най-големите успехи на твореца и е преведен на 22 езика. С пиесата "D.J." печели годишната награда "Икар" за най-добър български драматургичен текст през 2004 г. Друга негова пиеса е "Апокалипсисът идва в 6 вечерта", с която печели "Аскеер" за най-добър драматургичен текст. Романът му "Физика на тъгата", издаден през 2012 г., е носител на множество награди.
Предлагаме ми да си пропимним малка част от философията на Георги Господинов:
"Аз вярвам в тъжния човек.Тъжният човек, бавният човек е човек, който мисли – обратно на категоричните хора. Не харесвам някой, който може да удари с юмрук по масата и да каже: „това е така, това е така, това е така…“ Всички простотии на отминалия век са дошли от такива хора. Тъжният човек, бавният човек, мислещият човек… те могат да изработят смисъл. Вярвам в това."
"Има някаква граматика на остаряването. Детството и младостта са пълни с глаголи. Не те свърта на едно място. Всичко в теб расте, блика, развива се. После глаголите постепенно се сменят със съществителните на средната възраст. Деца, коли, работа, семейство — съществените неща на съществителните.
Остаряването е прилагателно. Навлизаме в прилагателните на старостта — бавни, безбрежни, мъгливи, хладни или прозрачни като стъкло.
Има и математика, проста теория на множествата. Променяме пропорциите на света с годините. По-младите от нас стават все повече, по-старите застрашително намаляват. Иска се известна смелост в остаряването. Може да не е смелост, а смирение."
"Имам фобия от един въпрос. Кошмарен въпрос, който може буквално да изскочи иззад ъгъла, скрит в беззъбата уста на съседката или изломотен от продавача на вестници. Всяко позвъняване на телефона е заредено с този въпрос. Да, най-често се крие в телефонните слушалки: Как си?
Не знам как съм. Не мога да бъда категоричен. За да ви отговоря подобаващо, трябва да прекарам нощи, месеци, години, да изчета вавилонски кули от книги, да пиша, да пиша… Отговорът е цял роман. Как съм? Не съм. Точка."
"Във вестниците, които обработвах преди време пишеше, че unfriend е думата на 2009… Разприятелявам се… С времето приятелите изчезват по различен начин. Някои внезапно, все едно никога не ги е имало. Други постепенно, с неудобство, извинително … Спират да звънят.
Първо не разбираш. После започваш да проверяваш дали не ти е паднала батерията на телефона. Остра липса в 5 следобед. В началото трае близо час, после по-малко. Но никога не изчезва."
"… Дадох си сметка, за пръв път с тази яснота (яснотата на януарския въздух), че онова, което остава, не са извънредните моменти, не са събитията, а тъкмо нищонеслучващото се. Време, освободено от претенцията за изключителност. Спомени за следобеди, в които нищо не се е случило. Нищо освен животът, в цялата му пълнота.
Тънката миризма на пушек от дърва, капките, усещането за самота, тишината, скърцането на снега под краката, леката тревога на здрачаването, бавно и неотменимо."
"Невъзможността да преживееш една трагедия, криза, депресия до дъното ѝ те прави неин постоянен заложник."
"Гледах очуканите, ръждясващи винкели на остъклените тераси. Тази малка сиромашка хитрост, да си затвориш единствената тераса, да й сложиш стъкла и перденца, да я превърнеш в аквариум, да усвоиш още метър-два, да прибавиш още една стая към панелката, да изнесеш там печката, стария котлон, чушкопека, да засадиш в правоъгълни пластмасови саксии копър, магданоз, лук, дори корен домати, да я превърнеш в кухня и зимна градина едновременно. Да пържиш надвечер чушки в тази витрина на мизерния ти живот или да пушиш по потник в необяснимата тъга на късните нощи."
"Във всяка секунда на този свят има една дълга върволица от плачещи хора и една по-малка – от смеещи се. Но там има и трета върволица, която вече не плаче и вече не се смее. Най-тъжната от трите. За нея ми се говори."
"Човешките същества обичат да се прегръщат. Ако случайно срещнете оцеляло човешко същество, отваряте широко горните си крайници и леко го обгръщате. Добре е да задържите ръцете си така колкото може повече. На човешкото същество това ще му донесе голямо успокоение. Възможно е да се разплаче с бистра течност от очите. Човешките същества обичат да плачат. Не е страшно, не се умира от това."
"Четящият човек обаче извършва една невидима работа по вкуса. А човекът с вкус по-трудно става подлец, най-малкото защото е некрасиво. Четящият човек е красив."
"Зa дa зaбрaвят еднa връзкa, някои опитвaт безрaзборен секс, a aз опитaх безрaзборнa геогрaфия. Избирaх случaйни грaдове, пътувaх обикновено с влaк, сменях гaри и хотели. Всички туристи бяхa по групи или по двойки, aз обикaлях сaм из площaдите, които от един момент зaпочнaхa дa изглеждaт едни и същи.
Приличaх нa човек, който искa дa изостaви собственaтa си изостaвеност зaд някой ъгъл. Кaто някой търсещ отдaлечено и непознaто място, където дa пусне котките нa тъгите си, тaкa че те никогa дa не нaмерят обрaтния път. Знaеш ли колко е трудно дa се отървеш от котки?! Те притежaвaт невероятно чувство зa дом, особенa пaмет."
