Със заупокойна молитва и поднасяне на венци и цветя пред гроба на Капитан Петко войвода варненци почетоха 120-ата годишнина от кончината на вликия българин, обявен посмъртно за почетен гражданин на Варна. На поклонението, организирано от местното тракийско дружество, което носи името на войводата, и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, присъстваха кметът Иван Портних и заместникът му Коста Базитов, началникът на щаба на ВМС кап. I ранг Камен Кукуров, районни кметове, дипломати, общински съветници, граждани.
В словото си председателят на тракийското дружество Румяна Вълчева припомни основни моменти от биографията на Капитан Петко войвода, който прекарва във Варна последните 20 години от живота си. На делото му е посветена и изложба, която бе открита по-късно днес в Музея на Възраждането.
Петко Киряков Калоянов (Петко Каракирков), известен като Капитан Петко войвода, е български хайдутин и революционер. Роден е на 6 декември 1844 г в Доган Хисар (днес Гърция). Посвещава живота си на освобождението на българските тракийски земи и обединението им с България. Спечелва прозвището си „капитан“ на остров Крит заради храбростта и организаторските си качества.
В края на Руско-турската война Капитан Петко войвода гостува в Русия на ген.Скобелев – по негова покана. Там генералът го представя на император Александър II, като императорът му дава още веднъж званието капитан за участието във войната, награждава го с Георгиевски кръст за храброст и му подарява имение в Киевска губерния. Година по-късно Капитан Петко войвода продава имението, връща се в България, но властите не му позволяват да продължи към целта си – Източна Румелия, затова остава уж за малко във Варна.
През 1892 г. е заподозрян, че развива антистамболовска дейност и готви покушение срещу министър-председателя. Арестуван е и изтезаван лично от варненския градоначалник в подземията на Римската кула. Без съд и присъда е заточен в стария турски участък до Римската кула до 1894 г.
След като излиза на свобода, става учредител и член на настоятелството на тракийското дружество „Странджа“. Ръководи го до смъртта си на 7 февруари 1900 г. На 55-годишна възраст умира от рак на стомаха. Погребан е в старите варненски гробища.
