Чарлз Робърт Дарвин с абсолютно право е наричан Бащата на теорията на еволюцията. Роденият на днешната дата през 1809 година в Шрюсбъри, Англия, учен и естествоизпитател пръв стига до идеята за еволюцията на всички видове в течение на времето. По този начин той променя представата на съвременниците си за света и човека. Дарвин смята, че видовете имат общ прародител. Процесът на развитие нарича естествен отбор, при който полезните за организма наследствени черти се срещат все по-често във всяко следващо поколение на една популация, а неблагоприятните – все по-рядко, което се дължи на разлики в скоростта на възпроизвеждане на генотиповете. Неговите открития го правят световноизвестен, но го превръщат и в един от най-оспорваните учени.
Всичко за неговата теория започва на Галапагоските острови, архипелаг в Тихия океан, край Еквадор. Там вниманието му привлича една врабчоподобна птица – чинката. Той забелязва колко различни са тези малки птици: едните имат къс, дебел клюн, с който чупят черупките на плодовете, докато при други клюнът е издължен и тънък, което им позволява да проникват в дълбочина. Дарвин започва да размишлява и стига до изводи, които започват да го плашат. Той заключава, че чинките трябва да имат общи предци, от които в течение на много години са се развили различни видове. Тази мисъл за времето си е еретична. Защото християнската религия постановява, че Бог е създал всички живи същества за шест дни във вида, в който ги знаем и днес.
Дарвин пише на един приятел: "Вече съм почти сигурен, че видовете не са непроменливи. Имам чувството, сякаш извършвам убийство". И е прав, тъй като на практика променя историята, като „убива” старото мислене за създаването на хората от Бог. След завръщането си в Лондон Дарвин написва онзи труд, който ще го направи известен в целия свят, но и ще му донесе много главоболия – "Произход на видовете”, който излиза през 1859 година. Всички 1250 екземпляра от първото издание се разпродават още в деня на публикацията. В книгата си Дарвин дава доказателства за това, че еволюцията от общ прародител е основното научно обяснение на разнообразието на живота в природата. Той изследва еволюцията на човека и половия отбор в „Произход на човека и половия отбор“, след това публикува „Изразяване на емоциите при човека и животните“. По-младите учени са във възторг, докато по-старите, както и църквата, естествено, са обзети от гняв и възмущение. Фактът, че еволюцията съществува, е приет от научната общност и лаиците още докато Дарвин е жив, но теорията му за естествения отбор започва да се приема за основно обяснение на еволюционния процес доста след кончината му на 19 април 1882 година – чак през 30-те години на миналия век. Днес обаче теорията на Дарвин е в основата на съвременната еволюционна теория. В своя съвременен вид тя е основата на биологията, като дава единно логично обяснение на биоразнообразието.
Ето някои от неговите интересни разсъждения за човека и света около него:
Човек, който си позволява да загуби дори един час от времето си, не е открил колко ценен е животът.
Човекът, с всичките си благородни качества… все още носи в телесната си рамка неизлечимия печат на своя по-низш произход.
В дългата история на човечеството (и на животинския свят) са оцелявали онези, които са се научили да си помагат и да импровизират най-успешно.
Нарекох този принцип, според който всяко незначително изменение се запазва, ако е от полза, с термина "естествен подбор".
Защо талантът на мъжа не е наследствен? Защото умните мъже си избират жени с хубави лица.
Приятелството на човека е един от най-добрите начини да провериш колко струва.
Мистерията на началото е неразрешима за нас… затова трябва да остана агностик.
Една маймуна, ако се напие, повече няма да докосне бренди. Това я прави по-умна от доста мъже.
Най-висшият възможен етап в моралната култура е, когато осъзнаваме, че трябва да контролираме мислите си.
Невежеството по-често води до убеденост, отколкото знанието. Онези, които знаят малко, са именно онези, които настояват, че един проблем може или не може да бъде решен…
Човек с морал е този, който може да разсъждава за своите минали действия и мотиви и да одобри или да се разкая за тях.
Да намериш грешка и да я поправиш понякога е дори по-добро от това да намериш нова истина или факт.
Щом бедността се причинява не от природата, а от нас самите, грехът ни е голям.
Колко велико ти се струва бъдещето, когато си заобиколен от деца!
Самата същност на инстинкта е, че му се подчиняваш, независимо от разума.
Любовта към всички живи същества е най-благородната черта у човека.
