Цанко Станчев се занимава с обработване на лозя и производство на вино от над 40 години. Той е един от най-големите производители на вино в страната, собственик е на винарски изби. На масива му от над 100 дка край Шумен се отглеждат пет сорта грозде – пино ноар, пино гри, шардоне, ризлинг, мускат.
– Г-н Станчев, трудно ли е да се отглеждат лозя в България?
– Лозарството е труден поминък, с който се занимават все по-малко хора и за съжаление лозята са все по-малко. Преди 30 години в област Шумен са се отглеждали масиви с над 60 000 дка лозя, а в общината около 15 хиляди дка. Сега се обработват едва 450 дка в община Шумен. Тенденцията важи за цяла България.
– На какво се дължи това намаляване на хората, които се занимават с лозарство?
– Две са основните причини за намаляване на хората, които са занимават с лозарство в България. Първият проблем е липсата на работна ръка, която да желае да участва в този процес, който изисква време и усилия. Друг основен проблем, който вече е много тежък, е ниската стойност на субсидията, която се дава за отглеждането на лозя. В Румъния субсидията е 200 евро на дка, в България 14,5 евро. Разходите за отглеждане на лозе стават все по-големи от приходите и това прави бизнеса неефективен. Има и лоши години. Миналата година имаше много хубав плод, но бе много малко. Реколтата беше на половина от това, което трябва и разходите превишават приходите от лозята. А цената на виното, което продавам от години е 3 лв.
– Конкурентни ли са български вина на световния пазар като качество и цена?
– На външния пазар, освен най-реномираните марки, цените на виното са между 30 евроцента и 1,5 – 2 евро. Ние имаме конкурентни цени, но липсата на субсидия прави себестойността на една бутилка по-висока. Затова в България се внасят испански вина, чието производство се субсидира от държавата и продажната му цена може да е по-ниска. Това пък убива нашия бизнес. Иначе българските вина са хубави и качествени.
– Какво е нужно на човек, за да се занимава с лозарство?
– Лозето е умна култура, има период на почивка и период на раждане на плод и на зреенето му. Лозето иска не само ръчен труд и работа, но и много ум, за да се отгледа и запази и от него да се произведе хубаво вино. Трябва търпение и воля. Това е вековен поминък и трябва да се запази, въпреки че става все по-трудно. Лично аз съм оптимист и ще продължавам да отглеждам лозя и да произвеждам вино.
В интервюто са използвани въпроси на други медии
Снимка: Даниела Стоянова
