Бъдещите проекти за градско развитие, финансирани от оперативните програми в програмния период 2021-2027 г., ще бъдат предварително представяни чрез 3D визуализация или макет. Така всеки един човек ще може визуално да разбере как ще изглежда инвестицията след нейната реализация, а целта е да се постигне по-добро планиране. Това обяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, която откри конференцията „Knowledge City 2020 – Градове на бъдещето“ в София. Ще има изискване инвестициите да са визуализирани по начин, по който да не е пропуснат нито един детайл – озеленяване, предвиденото строителство, отделните елементи на съпътстващата инфраструктура.
"С помощта на европейските фондове от влизането на страната ни в ЕС до днешна дата за модернизиране на българските градски територии и развитие на регионите, само по линия на оперативните програми за регионално развитие и трансгранично сътрудничество, в страната ни са инвестирани над 5.6 млрд. лв.", отбеляза Николова.
„Стремим се да подобряваме качеството на живот в най-големите градове като фокусираме усилия за внедряване на по-високи технологични решения, увеличаване на дигитализацията и ел.-управлението на публични услуги, екологични решения – зелена мобилност, интелигентно управление на градоустройството“, обясни тя.
Пред участниците в конференцията заместник-министърът информира, че в новата оперативна програма за развитие на регионите – 2021-2027 г, 10-те най-големи градски общини, центрове на растеж в страната, ще изпълняват интегрирани мерки.
„Бъдещето е в изпълнението на интегрирани мерки за комплексно решаване на проблемите на конкретна територия. Регионалната политика ще разглежда територията като цяло, а не само с изпълнение на секторни мерки, защото така не постигаме желания ръст на икономическото развитие. Ще изработим механизъм и модел на принципа „отдолу – нагоре“ за идеи, които да се финансират от европейските програми. Всеки ще има място в посоката за стратегическо идентифициране на проект – всеки може да е участник и/или партньор в процеса", коментира още тя.
Когато Виена започна да се разраства през 80-те години беше решено на мястото между границата на австрийската столица и Братислава да се построи нов градски квартал – технологичният квартал "Асперн". Нашият Научноизследователски център проучва възможностите за изграждането му. Предвиждаме да има апартаментски комплекс, детска градина, офис сграда, студенска сграда, гараж, търговски център и футболен терен и училище, като всяка класна стая да има тераса за лятото, голяма зелена площ и оборудвано с фотоволтаични панели с топлинни помпи. Това заяви Георг Памър – управляващ директор на Aspern Smart City Research от Виена по време на конференцията.
"Австрия реши да бъде със 100% възнобновяеми енергийни източници до 2030 г. Сега сме на 70%, 30% липсват. Именно тази част трябва да дойде – вятър и фотоволтаици. Затова е предизвикателството да направим тези места и да се научим да живеем по този начин (тъй като тази енегрия не е много стабилна, устойчива). Ние инсталираме тези и фотоволтаици и може би по-важното е, че се опитваме да развием системи за управление, които позволяват използване на тяхната енергийна сигурност", каза той.
По думите му този район в момента е тестови за електрическото разпределение.
"Целта е да има 25 хил. жители и 20 хил. работни места", посочи Памър.
"Всеки апартамент трябва да има балкон или тераса, като от една страна е гъсто застроено, но от друга страна трябва да има много отворени пространства", допълни директорът на Aspern Research.
На форума присъстваха още представители на бизнеса, местната власт и местни организации.
Снимки: Красимир Сварков
