Днес сирените ще завият точно в 12,00 часа в различни населени места на страната. На 2 юни, в Деня на Ботев, отдаваме почит с едноминутно мълчание и свеждаме глави през подвига на великия поет и революционер и на загиналите за свободата и независимостта на България. Всички те продължават да живеят в националната памет с жертвоготовността си в името на свободата и по-доброто бъдеще на родината ни. Те са в пантеона на националните ни герои и за всички тях самият Христо Ботев е написал: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…”.
![]()
В българската история примерите на висш патриотизъм, на отдаденост на България са многобройни, пълна е съкровищницата ни с геройства, с велики дела. Затова този ден не бива да е само тъжен и да скърбим за смъртта на тези български герои. Втори юни е и тържество на силния български дух, на онази вяра и надежда на българина, която се предава от поколение на поколение през вековете. Защото примерът на саможертвата, на родолюбието е извън времето и извън пространството. И ние днес честваме безсмъртието на хилядите българи, оставили своята кървава и незабравима следа не само в историята ни, но и във вечността с делата си и със смъртта си пред олтара на Отечеството. Тази година много от тържествата ще са различни, без струпване на много хора на едно място заради пандемията от коронавирус. Но това няма да попречи на нас, българите, да почетем в сърцата и умовете си тези герои, на които дължим свободата си.
![]()
Каква обаче е историята на почитта с вой на сирени към тяхната памет и на Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България? За първи път този деня се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се отбелязва от 1901 г., когато на връх Вола (Околчица) смъртта се почита от Ботеви четници. На 2 юни 1948 г. точно в 12,00 часа пък е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна, тогава се отбелязва 100-годишнината от рождението му. Така и не е намерен документ, който да разкрива чие е решението за това. Сирените на 2 юни издават непрекъснат звук и са различни от алармената система за природно бедствие. Дотогава те са били използвани като предупреждение за бомбардировките през Втората световна война. Днес ги възприемаме като камбанен звън, който бие в памет на героите, дали живота си за свободата на България, както и за събуждането на духа на нас, българите. Поклон пред светлата памет на героите на родината ни!
![]()









